Първи публикации на Добри Чинтулов в „Цариградски вестник” (бр. 59 от 1849 г.)  

Както е при много други наши възрожденци, творческата дарба на Добри Чинтулов се реализира първо в чужбина. След като учи  в родния си Сливен, продължава в Търново, Букурещ и после  в Одеса. Поетичният му дебют в ученическата общност в Одеса около началото на 40-те години на 19 век остава анонимен и недатиран с точност.  Документирано първата публикация на Чинтулов е тогава. Всъщност негов пръв контакт   с публиката е отпечатването през 1849 г. на три лични оригинални стихотворения в „Цариградски вестник” – седмичник, издаван в Цариград от 1848 до 1862 г., едно от най-сериозните издания на български език от кръга на възрожденския печат. Основан от Иван Богоров след спирането на „Български орел“.„Цариградски вестник“ е истинска летопис на българския живот, помества вътрешни и външни новини, статии и информации по просветни, културни, стопански въпроси.

„Поетическото наследство на Добри Чинтулов е малко по обем – около 20 стихотворения. Някои творби на поета не са достигнали до нас (на два пъти той е принуден да изгаря ръкописите си). С изключение на три песни – „Стара майка се прощава със сина си”, „Изпроводяк на едного българина из одеса” и”Китка от Балкана” (отпечатани в „Цариградски вестник” , 6 август 1849 г.), Чинтулов не е давал свои произведения за публикуване. Стихотворенията си, обикновено с нагласени от него мелодии, той разпространява тайно и безименно в ръкописи между доверени хора. По тази причина дошлите до нас преписи и печатни текстове (дело на чужда ръка, тъй като оригинали не са запазени) страдат не само от неволни грешки и своеволни промени, но понякога имат характер и на същински варианти.”

„С малки изключения ние не разполагаме с положителни данни кога точно и по какви конкретни поводи са писани Чинтуловите песни. Знае се, че през 1845-1846 г., когато следва в херсонската семинария, той се ползва вече сред съучениците си с име на даровит стихотворец… Първият запазен препис на Чинтулови стихотворения носи дата 8 януари 1853 г. В него „Къде си, вярна ти любов народна” и „Стани, стани, юнак балкански” са представени като една песен, освен това от второто стихотворение са пропуснати някои строфи.”

 ( Из „История на българската литература”, том 2)

Ценни спомени за началото на Чинтуловите поетически опити от времето на ученичеството му в Одеската семинария ни е оставил митрополит Натанаил :

„Добри Чинтулов имаше поетически дар. Он, с Илия Грудов от Габрово, живееха в семинарския корпус, както и всички казенокошни (стипендианти) бурсаци. Подир премещението ми из Кишенев и аз попаднах помежду им. Добри Чинтулов обичаше да пие чай в близконаходящия се трактир Маеров, но пустата бедност не позволяваше му да мечтае при звука на музикалният орган. За да му угася жаждата за чай, аз и на двамата предоставих моя чаен прибор, с чай и захар, та те да приготовляват самовара, а тримата да пием. Така продължавахме няколко време, когато един ден моят Чинтулов ми каза: „А бе, отче! Вашият чай е хубав, но не ми е сладък, както у Маера, при оная пуста музика!“ Оттогава почнах да му давам по 15 копейки сребърни за порция чай, но с условие да ми донася от трактира всякога по една песен. Чинтулов тогава най-напред съчини „Стани, стани, юнак балкански, от дълбок сън се пробуди“ и пр.”