„Първият поглед на Сливен е пленителен“ – Константин Иречек

Едни от най-дълбоките познавачи на българската народопсихология са чужденци – хора, дошли тук след Освобождението и обикнали земята и народа ни, с всичките му положителни и отрицателни качества, превърнали се в строители на съвременна България. Сред тези хора на възрожденския дух се откроява историкът Константин Иречек. Той пътува из България, опознава и описва живота и нравите на българина. Влага своя труд, интелект и професионализъм за организиране на просвещението в новоосвободената ни страна, за проучване на историята ни, за опазване на старините.

Важно събитие в живота на град Сливен от онова време е посещението на този висок гост.

„Сливен бе честит да посрещне на 11 юни д-р Константин Иречек, всеизвестния наш историограф… В тридневното си стоене в Сливен г. Иречек биде предмет на общото почитание на целия град, а особено на ония, които отблизо познават неговата литературна деятелност и безценните услуги, които е принесъл изобщо на целия български народ.” – се отбелязва в дописка на в. „Марица”, брой 624, 21 юни 1884 г.

Посрещнат е с огромно внимание и радост от учители и лекари, юристи и руски офицери, от цялото гражданство. В Сливен по това време живеят и работят голяма група чехи: инженери, заети с пътното строителство в окръга, майстори пивовари и текстилци, както и учителите-чехи в Сливенската гимназия. Те придружават госта в тридневните му обиколки из града.

Впечатленията си от това гостуване Иречек описва в своите „Пътувания по България”:

„Първият поглед на Сливен е пленителен. Пред нас се представи съвършена алпийска панорама. Под сивите набраздени скали на Балкана, чиито зъбери и чуки тук достигат приблизително до 1100 метра надморска височина, се простират около три километра на шир изобилие от червени стрехи, бели минарета и сенчести градински дървета. По планинските склонове над града се простират надалеко и широко хубави лозя, казват на четири часа път. Между тях се белеят пътищата, по които из града може да се излезе право в балканската природа. Множество планински ручеи клокочат по улиците, устремени към по-големите потоци. Изгледът към южната страна на Тунджа остава затворен от ниски голи върхове, от която цялото местоположение се превръща на котловина. През лятната горещина в града всякога владее планинска прохлада, зимно време обаче, от височините бучат долу силни ветрове…

Над града при подножието на планината се издига голяма бяла сграда – правителствена фабрика за сукна, основана, казват, на 1834 г.; сега я взело под наем от румелийското правителство местното българско дружество „Напредък”, което изкарва годишно около 230 000 метра цветни сукна за войската и жандармерията не само в България и Румелия, но и в Турция. Машините се карат от водата на един планински поток с помощта на две дървени колелета; работници има до 240, Българи, Турци и Цигани от двата пола. Тя е сега първата индустриална фабрика в България…

Ново основаната областна реална гимназия с нейните деятелни учители, Българи и Чехи, стана огнище на просвета за източно Подбалканско. В града не липсва и печатница, в която се печатат и политически вестници. До като съществуваше Източна Румелия Сливен беше втори град след Пловдив и спроти главния град с неговото троезично население стана важна опора на българско опозиционно движение, разбира се унионистично; туй му спечели епитета „румелийска Москва.”

Когато го изпращат, сливенци връчват на Иречек адрес, израз на общата признателност за заслугите му към отечеството, който гласи:

„Високоуважаемий Господине,

Градът ни се счита за щастлив, че възползван от вашето тук присъствие, може да изрази към Вас своята най-дълбока признателност за високите заслуги, които сте показали на отечеството ни с неуморимите Ваши дела за Българската Историография. Вашето име, Високоуважаемий Господине, е така вече споено с душевното движение на отечеството ни, щото нам, като представители на град Сливен, Вашето тук дохождане налага приятна длъжност да изкажем с настоящия адрес, общите на града надежди, че много тъмни страници от историята му ще се осветлят от нови ваши учени изследвания.

Ние скърбим, че напущате отечеството ни, на което досега служихте като истински негов син и което във Ваше лице е имало своят най-енергически работник; но от друга страна се утешаваме с надежда, че Вие и на сребропенната Вълтава няма да забравите нашето отечество и че при удобствата и средствата, които Ви дава обществото и напредъкът, Вие ще продължавате да ощастливявате книжнината ни с учените си трудове, които за нас и потомството ще бъдат паметник, по-траен от метал.

Ние при скъпата раздяла с Вас изразяваме още един път общата на града признателност и Ви молим да не забравяте признателната Вам България.”

Сливен, 12 юни, 1884 год.

Сливенско Градско Кметство (в. „Марица”, пак там)