Едно от най-странните чудеса на древния град Александрия бил първият в света монетен автомат. Той бил конструиран от Херон, необикновен изобретател, роден в този град, чиято страст към различни механични и автоматични играчки била ненадмината. Освен че създал първата парна машина, Херон проектирал механически куклени театри, пожарникарска кола, маслена лампа със самоподрязващ се фитил, одометър, нов вид спринцовка, измервателен уред, подобен на съвременния теодолит, механични птички, които пеели, фонтан, задвижван със слънчева енергия, орган с воден механизъм, орган, свирещ с помощта на вятърна мелница, и т.н. почти до безкрайност. Диапазонът на хитроумните уреди на Херон, описани от него в поредица подобни наръчници през I в.сл.Хр., е наистина смайващ.

Неговата машина, задвижвана от пусната през процеп монета, както много от другите му чудеса, била предназначена за използване в храмовете. Замисълът бил богомолецът да пусне бронзова монета от пет драхми в процепа и да получи срещу това малко количество вода, с което да измие ритуално ръцете и лицето си, преди да влезе в храма. В края на деня жреците изваждали парите от машината, точно както правят и днес в някои модерни католически храмове, където хората пускат монетите си в автоматично запалващи се електрически свещи.

Друг древен монетен автомат работел по следния начин: монетата падала в малка паничка на края на прецизно балансирана кобилица. С тежестта си тя накланяла единия край на кобилицата, при което другият край съответно се повдигал. Така се отваряла една клапа и изтичала светена вода. При накланянето на паничката монетата изпадала, кобилицата се повдигала и затваряла клапата, спирайки и водата.

Хитроумното творение на Херон може би е било вдъхновено от аналогично устройство, предназначено за обслужване на гости и създадено от Филон Византийски триста години по-рано. Става дума за съд с вода, с която гостите си миели ръцете. Но в съда бил вграден специален ефект, който можел да уплаши някого. Над чучура, от който изтичала водата, стърчала издялана ръка, държаща топче пемза. Когато гостът вземал топчето, за да се измие добре преди обяд, ръката изчезвала вътре в машината и водата потичала от тръбата. След време водата спирала и ръката отново се появявала с ново парче пемза за следващия гост. За съжаление Филон не е оставил детайлно описание на своето механическо чудо, но то навярно е работело на същия принцип, както Хероновия монетен автомат.

/По материали от книгата „Древните изобретения. Илюстрована енциклопедия в два тома“, т.1, на Питър Джеймс и Ник Торп/

Снимка: http://pixabay.com