ПРОЛЕТНИЯТ ПАНАИР ПО ВРЪБНИЦА – ПРАЗНИК НА СЕТИВАТА
- 19.04.2024
- 0
Връбница е. Връбнишки панаир е.
Сергии, сергии, пиянки за хазарт, пиянки с парчета червен прашен локум, стрелбища, стрелбища, детски пищялки, глъч, латерни, габровски пестил, гаванки и кавали, хлопки и пр. и пр. Един габровски панаирджия, седнал по турски на сергията, реже пестил на малки парчета и предлага…
Зяпачи спрели пред него, гледат, смеят се и му викат: прибери си пестила, бе хей, човече!… И него ли продаваш?!…
Габровецът недоумява, но най-после един му каза да си затвори дюкяна…
На една маса, кръгла, цяла аптека: наредени шишенца с разни илачи народни: за болен зъб, за стомах, за мерак, за далак, за уплаха, за мазоли, лукмарево, канакън и пр.
На една дълга маса е прикрепен пъстър голям чадър. Под чадъра са две стъкленици с жълта и червена вода. В стъклениците плуват парчета лед и парчета лимон. Освен това, водата е подсладена със захар и със захарин.
Всичко това, погледнато, изкушава зажаднелия.
Пролетното връбнишко слънце пали отгоре, пали и отвътре. Голяма опашка от чакащи ред. Между двете стъкленици е едно черно, но симпатично сливенско циганче с черни мустачки.
С един тенекиен бял черпак налива в чашите лимонада на зажаднелите и не сварва даже да ги мие. Пият от жълтата, пият от червената и отминават. Някои от същите любители след 15-20 минути пак се редят. Слънцето пече отгоре, а захаринът гори отвътре.
Лимонададжийчето хем налива, хем трепери и се оглежда. Акцизният може всеки момент да дойде на проверка… Но дано не дойде!…
Под един друг по-малък черен чадър седи Паруш песнопоеца, качен с хармониума си върху един голям амбалажен сандък.
Натиска той педалите, пръстите му играят по клавишите, а от гърлото му се леят тъжни песни. Наоколо слушат в захлас и с насълзени очи.
Спира той, става от стола, подава и продава своите песнопойки.
– Дай на мене, дай на мене две, дай, дай…
Друг наш съгражданин от махалата, бореца Димитрото, е заградил с американ един ъгъл, мястото на изгорелите еврейски дюкяни, някъде под днешния Дебоя.
Тук няма панаирджийски шашми и лъжи.
Музика свири, но никой не влиза.
Тогава Димитрото – гол, само по едни спортни гащети, качва се на естрадата пред входа на арената и държи в ръцете си две-три накривени в спирала железа около ръцете си и около врата си.
Който влезе, ще види как ще ги развие и пак навие без панаирджийски шашми.
Музиката ту влиза, ту излиза, а един викач непрестанно вика: почвааа! почвааа! Четири дни от панаира минаха, и останаха още 2-3, но Димитрото едва си покрива разноските. Ще се пръсне панаира, ще се пръсне и той от яд. Тръшва часовника си на калдъръма. От тези железа няма прокопсия!
Извиква той телеграфно турските си колеги пехливани от тузлушките села.
Дойдоха пехливаните, намазаха си телата с шарлан, да се изплъзват из ръцете на противника и се качиха на високата естрада.
Скришом Димитрото се намаза със свинска мас и бързо се покатери на арената. Музикантите засвириха яростно!
Един викач обяви, че има големи награди за тоз, който победи Димитрото.
Три дни продължиха борбите между намазаните пехливани и Димитрото.
Надви ги той всичките. Наистина Димитрото беше силен борец, но и турските пехливани бяха прочути в селата.
Прочути и силни, но нали бяха мохамедани, не можеха да понасят миризмата на свинска мас, губеха сили.
Три дни траяха борбите, три дни касата се препълваше, три дни музикантите не знаеха почивка.
В понеделник панаирът се закри.
Закри се и панаирджиите се разотидоха…
Из книгата на Русчо Симеонов „Течаха бистри вади и се виеха орли“
