„Сините камъни са най-красивата, най-романтичната част в целия Източен Балкан. Всеки дол, всеки чукар, всяка гънка от тях дават най-разнообразни и живописни изгледи, безброй водопади нарушават тишината на долищата. Стотици вирове се крият под лещаците и орешаците. На всяка стъпка, на всеки завой, пътникът остава удивен от новите картини, които природата тъй умело е композирала.”                                               

Арх. Георги Козаров, 1926

 

Паркът „Сините камъни”е едно магично и магнетично място, органично вплетено в историята, вярванията, културата и бита на град Сливен.

Наречен е така по името на скалния масив, издигащ се североизточно от града. Поради своя състав, при определени атмосферни условия и обикновено по залез слънце, скалите придобиват характерен синьо-виолетов цвят. 

Върховете Кутелка и Голяма Чаталка
Въжената линия

Над всичко е лазурно-матовото сияние на Сините камъни, което ще даде истинския колорит на дните ни, от първия до последния” – пише в своя „Път през годините” Константин Константинов.

Тази земя е била населявана още от новокаменната епоха. Непроходимите гори, непристъпните скали, пълноводните реки и плодородни почви са били предпоставка за заселване. Археолозите са открили неоспорими доказателства за  живота по тези места през различните исторически епохи: артефакти, останки от крепости, пътища, стражеви постове, манастири…

В годините на турско робство горите на Сливенския Балкан са били и дом, и закрила,  и сигурно убежище за хайдути и бунтовници.

 

Бара на Новоселска река

ПЪРВИ

 

  • Тук за пръв път на Балканския полуостров е впрегната двигателната сила на реките Асеновска, Манастирска и Новоселска и са изградени бари, тепавици, воденици, барутчийници.

 

  • Първата фабрика за сукно на Балканите е построена през 1834 г. от Добри Желязков в дефилето на река Селишка.

 

  • Първите наблюдения и проучвания върху пеперудите на територията на България са направени тук в далечните 1835-1837 г.
  • В края на векa се създава първото ентомологично дружество в страната – „Светулка”.

 

  • Първото българско залесително дружество – „Лес”, също е родено в Сливен (1899). Върху пустеещи и поройни земи се извършват първи залесявания.

 

  • От районите около Сливен са едни от първите публикувани наблюдения върху птиците в България в края на XIX в.

 

  • Сливенското туристическо дружество „Сините камъни”, основано през 1902 г. е едно от първите в страната. То има голям принос за обявяването и развитието на парка.
    Водопадът “Сини вир”

    През 1957 г. е създаден Лесопарк „Сините камъни”.

    През 1980 се обособява Народен парк „Сините камъни” с цел опазване на природните екосистеми, скалните образувания и специфичния ландшафт „за нуждите на науката, отдиха и туризма”.

    Министерството на околната среда и водите прекатегоризира Народен парк „Сините камъни” в Природен през 2000 г. Приоритет става опазването на редки, защитени и изчезващи видове от флората и фауната, както и техните местообитания.

    40 растителни и 45 животински вида са включени в Червената книга на България.

    Белоглав лешояд
    Кръстат, царски орел

    Особени грижи се полагат за грабливите птици, които намират в парка подходящите условия за гнездене. Застрашени от изчезване са бухалът, кръстатият орел, скалният орел, малкият лешояд и др. Брадатият лешояд пък попада в категорията на изчезналите видове. Природен парк „Сините камъни” е сред четирите региона в страната,  работещи по завръщането в природата на белоглавия лешояд.

Един от символите на град Сливен – скалният феномен „Халката” –  извисява  осемметровата си снага в парка. Легенда  разказва, че Халката е била спасителен пристан,  където моряците връзвали корабите си, за да не ги отнесе бушуващото тук море. Скалата притежавала и магичната сила да превръща момците в девойки и обратното…

Халката

И днес, със своите примамливи слънчеви поляни, горска прохлада, дъхави билки и цветя, кристален въздух, прозрачни извори, вековни буки, пещери и пенливи водопади, Сините камъни са любимо място за разходка и отдих  на сливналии и гостите на града.