ПРИРОДЕН ПАРК „СИНИТЕ КАМЪНИ”

„Сините камъни са най-красивата, най-романтичната част в целия Източен Балкан. Всеки дол, всеки чукар, всяка гънка от тях дават най-разнообразни и живописни изгледи, безброй водопади нарушават тишината на долищата. Стотици вирове се крият под лещаците и орешаците. На всяка стъпка, на всеки завой, пътникът остава удивен от новите картини, които природата тъй умело е композирала.”                                               

Арх. Георги Козаров, 1926

Паркът „Сините камъни”е едно магично и магнетично място, органично вплетено в историята, вярванията, културата и бита на град Сливен.

Наречен е така по името на скалния масив, издигащ се североизточно от града. Поради своя състав, при определени атмосферни условия и обикновено по залез слънце, скалите придобиват характерен синьо-виолетов цвят. 

„Над всичко е лазурно-матовото сияние на Сините камъни, което ще даде истинския колорит на дните ни, от първия до последния” – пише в своя „Път през годините” Константин Константинов.

Тази земя е била населявана още от новокаменната епоха. Непроходимите гори, непристъпните скали, пълноводните реки и плодородни почви са били предпоставка за заселване. Археолозите са открили неоспорими доказателства за  живота по тези места през различните исторически епохи: артефакти, останки от крепости, пътища, стражеви постове, манастири…

В годините на турско робство горите на Сливенския Балкан са били и дом, и закрила,  и сигурно убежище за хайдути и бунтовници.

ПЪРВИ

• Тук за пръв път на Балканския полуостров е впрегната двигателната сила на реките Асеновска, Манастирска и Новоселска и са изградени бари, тепавици, воденици, барутчийници.

• Първата фабрика за сукно на Балканите е построена през 1834 г. от Добри Желязков в дефилето на река Селишка.

• Първите наблюдения и проучвания върху пеперудите на територията на България са направени тук в далечните 1835-1837 г.
• В края на векa се създава първото ентомологично дружество в страната – „Светулка”.

• Първото българско залесително дружество – „Лес”, също е родено в Сливен (1899). Върху пустеещи и поройни земи се извършват първи залесявания.

• От районите около Сливен са едни от първите публикувани наблюдения върху птиците в България в края на XIX в.

• Сливенското туристическо дружество „Сините камъни”, основано през 1902 г. е едно от първите в страната. То има голям принос за обявяването и развитието на парка.

  

  

  През 1957 г. е създаден Лесопарк „Сините камъни”.

  На 28 ноември 1980 г. Комитетът по опазване на природната среда при Министерски съвет издава заповед за обособяване на паркова територия по южните склонове на Източна Стара планина. Целта е опазване на природните екосистеми, специфичния ландшафт и скалните образувания.
  Създава се Народен парк „Сините камъни” „за нуждите на науката, отдиха и туризма”.

  Министерството на околната среда и водите прекатегоризира Народен парк „Сините камъни” в Природен през 2000 г. Приоритет става опазването на редки, защитени и изчезващи видове от флората и фауната, както и техните местообитания.

  40 растителни и 45 животински вида са включени в Червената книга на България.

  

  

  Особени грижи се полагат за грабливите птици, които намират в парка подходящите условия за гнездене. Застрашени от изчезване са бухалът, кръстатият орел, скалният орел, малкият лешояд и др. Брадатият лешояд пък попада в категорията на изчезналите видове. Природен парк „Сините камъни” е сред четирите региона в страната,  работещи по завръщането в природата на белоглавия лешояд.

Един от символите на град Сливен – скалният феномен „Халката” –  извисява  осемметровата си снага в парка. Легенда  разказва, че Халката е била спасителен пристан,  където моряците връзвали корабите си, за да не ги отнесе бушуващото тук море. Скалата притежавала и магичната сила да превръща момците в девойки и обратното…

И днес, със своите примамливи слънчеви поляни, горска прохлада, дъхави билки и цветя, кристален въздух, прозрачни извори, вековни буки, пещери и пенливи водопади, Сините камъни са любимо място за разходка и отдих  на сливналии и гостите на града.

Мария Маринова