През 1886 година в Лондон е открит Тауър бридж

През втората половина на 19 век увеличеният автомобилен и пешеходен трафик в района на лондонското пристанище Ийст енд, наложил построяването на нов мост, който да облекчи натоварения Лондонски мост.

През 1876 година бил създаден комитет, който организирал конкурс за най-добър проект на бъдещия мост. През 1884 година било взето решение за строителството на моста по проект на инженер Хорас Джонс. След смъртта му през 1887 година ръководител на строителството станал Джон Волф-Бери.

Строителните дейности, за които били платени над 1 млн. лири, започнали на 21 юни 1886 г. и продължили 8 години. На 30 юни 1894 г. мостът бил тържествено открит от принца на Уелс Едуард и съпругата му принцеса Александра.

Мостът, дълъг 244 м., бил наречен така, заради близостта си с крепостта Тауър. За металната му конструкция били използвани над 11000 тона стомана, а в строителството се включили 432 работници.

Тауър бридж изпълнява важна функция: в нормален режим по него преминават хиляди превозни средства и пешеходци. В  определени часове долното ниво на моста се повдига, за да могат да преминат речни кораби. В началото мостът се задвижвал от парни машини, а днес – от съвременна хидравлична система.

Мостът има две 65-метрови кули, които са построени в готическо-викториански стил. В тях днес са изложени оригиналните стари машини, които са задвижвали моста. Между кулите, на 44 м височина, са изградени две пешеходни зони, до които може да се стигне по стълби или с асансьор. Проектирани са с идеята пешеходният поток да не спира, дори когато мостът е отворен за преминаване на кораби.

Величественият Тауър бридж от години е визитната картичка на британската столица.