ПРЕЗ СЕЗОНИТЕ НА ЖИВОТА С АНТОНИО ВИВАЛДИ – РИЖИЯ АБАТ

Знаменитият музикант от епохата на Барока, АНТОНИО ВИВАЛДИ,  е роден на 4 март  1678 г. във Венеция, столица на Венецианската република.

Идва на бял свят слабичък и болнав в многодетното семейството на  Джовани Батиста Вивалди и Камила Каличо. В страха да не загуби детето си, майката дава обет пред Бога новороденото да стане свещеник.

Друга хипотеза сочи, че земетресение, станало в деня на раждането му, е причина за решението й.

Момчето е съвсем мъничко, когато бащата, бръснар по занятие, но и отличен цигулар, му разкрива чудния свят на музиката и започва да го учи да свири, превръщайки се в негов пръв учител.  Ранният бароков композитор Джовани Легренци надгражда музикалните познания на Вивалди и го превръща в истински виртуоз на цигулката. Първата си музикална творба Антонио създава, когато е само на 13. На 15 отива да учи за свещеник, а е ръкоположен на 25. Става абат в църквата „Сан Марко“, където получава и прозвището си „Рижия абат“, заради огнения цвят на косата и брадата си.

В името на музиката обаче,  той често пренебрегва църковните правила и е принуден да изостави служението в храма.

Тогава, 24-годишен,  започва работа като майстор-цигулар във венецианския дом за сираци „Оспедале де ла пиета“ („Благотворително сиропиталище на милосърдието“) – институция, която дава подслон и възпитание на сираци или изоставени деца, където момчетата получават занаят, а момичетата – музикално образование. Най-изявените ученички стават част от известния хор и оркестър на сиропиталището. Вивалди работи 30 години с тези деца, той е техен учител, диригент, вдъхновител, покровител. В приюта създава голяма част от своите творби –  концерти, кантати и църковна вокална музика, които изпълнява с питомците си. За всеки празник на сиропиталището той е длъжен да композира нова оратория или концерт.

Славата му на цигулар, композитор и диригент бързо се разнася из цяла Европа и в периода 1724 – 1735 г. негови опери и концерти се изпълняват  в най-престижните  европейски театри и концертни зали.

Вивалди е автор на повече от 400 инструментални концерта, 40 опери, симфонии, оратории и кантати, десетки сонати.

Произведението, което му носи световна слава и вече 300 години продължава да вълнува любителите на класическа музика е цикълът „Четирите годишни времена“, които Вивалди издава през  1725 г. Всеки от четирите концерта за цигулка е предшестван от сонет, за който се предполага, че също е дело на композитора-свещеник. В годишните си времена Вивалди рисува природни сцени и картини: ромолене на поток, птичи песни, кучешки лай, буря, заснежени поля и др.

Във времето музикалните вкусове се менят , а с тях и животът на твореца. Със залеза на Барока, творбите му започват да се възприемат като „демоде“ и Вивалди е принуден да продаде на безценица много от ръкописите си и да замине за Виена. Надеждата му е да получи поста композитор в императорския двор на Карл VI, което да му осигури стабилни средства за преживяване.  Скоро след пристигането му обаче, императорът умира. Това попарва мечтите на музиканта за сигурен доход и спокоен живот. Болен, Вивалди изпада в бедност и издъхва във Виена през 1741 г., на 63-годишна възраст. Името му потъва  в забрава, за да бъде възкресено почти 200 г. по-късно,  едва в 20-те години на XX век.

„Със своята музика Вивалди напомня, че животът е прекрасен в различните си проявления. Животът на човека завършва със смърт, но след нея следва Възкресението, така както след зимата неизменно идва пролетта.“ (Волоколамски митрополит Иларион)

Мария Маринова