На 5 октомври 1921 година в Лондон е създадена организация, получила названието ПЕН-клуб или просто ПЕН. Тя обединила активната част на литературния свят (писатели, поети, журналисти) с цел оказване на помощ и съдействие на представители на литературната общност, пострадали заради своите убеждения и подложени на репресия от страна на властите, или оказали се по тези причини в трудно житейско положение.

Мисията на членовете на клуба била да защитават свободата на словото и пресата чрез всички законови средства, да се борят с цензурата в литературните творби и журналистическите публикации. Освен това ПЕН-клубът се обявявил против използването на литературата и журналистиката за фалшификация на фактите за постигане на определени политически или лични цели.

Организацията получила името си от първите букви на английските думи „poet“, „essayist“ и „novelist“ (поет, есеист, романист). Така получената абревиатура ПЕН в превод от английски буквално означава „писалка“, „перо“.

Идеолози и основатели на Лондонския ПЕН-клуб станали писателката  Катрин Ейми Доусън-Скот и писателят Джон Голсуърти. Техните идеи били възприети от световната литературна общност, в резултат на което в много страни по света се появили ПЕН-клубове, а организацията станала международна.

През 1926 година и в България бил основан ПЕН-клуб, чийто първи председател станал проф. Ив. Шишманов. Сред членовете на българската организация били Елисавета Багряна, Дора Габе, Елин Пелин, Йордан Йовков, Николай Лилиев, Ангел Каралийчев, Теодор Траянов и др. Днес председател на клуба е писателката Здравка Евтимова.