Имаше някога един празник, наречен Спасовден, който вече е почти съвсем забравен и не се празнува от много години. Той беше църковен празник, но знаеха му датата сливенските шекерджии и няколко дни преди него в специални казанчета и по специален начин подготвяха кристална захар, която наричаха спасовска захар.

          Момчета на около 10-15 – годишна възраст се снабдяваха, купуваха от тая захар, свиваха по малко от нея в цветна хартия, нареждаха я на табла и сутрин рано на Спасовден тръгваха из махалите и силно викаха: Захар, Захарррр! Нашите майки спираха момчетата и купуваха от тая спасовска захар, като я смятаха за лековита.

Из книгата на Русчо Симеонов „Течаха бистри вади и се виеха орли“