Николай РЬОРИХ  е една от най-харизматичните личности на 20-ти век, дошъл сякаш от времето на Ренесанса. Едновременно писател, художник, философ, археолог, мистик и мислител с огромен принос за духовното издигане на човечеството. Избира да служи на Красотата и Знанието и вярва, че те ще доведат до нова епоха и нова култура, че те ще спасят света. Оценява голямото значение на създадените през вековете художествени и научни паметници за човешката еволюция. Тези идеи са в основата на пакта Рьорих, приет като закон от страните-членки на Панамериканския съюз през 1935 г., гарантиращ защита на световното културно наследство в мирно и военно време.

 

Младият Николай Рьорих

 9 октомври 1874 година  – на известния петербургски нотариус Рьорих се ражда син Николай. Орисан е да прослави тази стара шведска фамилия по целия свят (в превод от скандинавски „рьорих“ означава „богат на слава)“. В детството много обича да чете, особено исторически книги. Притежава и дарбата да рисува, рано забелязана от скулптора Микешин, приятел и чест гост на семейството. Като ученик „пише пиеси и очерци, занимава се с археология, рисува, съставя минералогически и нумизматични колекции. По-късно, следвайки собственото си желание, но приемайки и бащината воля, избира да учи едновременно на две места – Императорската художествена академия и Юридическия факултет на университета. Посещава и лекции по история. В студентските години работи в ателието на своя любим професор Куинджи, споменът за когото ще запази дълбоко в сърцето си:

Могъщият Куинджи беше не само велик художник, но също тъй бе велик Учител в живота. Неговият частен живот бе необичаен, уединен и само найблизките ученици познаваха дълбочината на душата му. Точно на обяд той излизаше върху покрива на дома сии хиляди птици се събираха около него. Той хранеше тия безбройни свои приятелиНезабравима бе гледката на този побелял, усмихващ се човек, покрит с чуруликащи птички; тя ще остане между найскъпите ми спомениЕдна от обичайните радости на Куинджи бе да помага на бедните тъй, че да не знаят откъде е дошло благодеянието. Неповторим бе целият му живот… „

Интересът към археологията пък го отвежда на експедиции и разкопки, дори е приет за член на Руското археологическо общество (1895). При тези пътувания не пропуска да записва местни фолклорни истории. От това време е приятелството му с Репин и Римски-Корсаков.

„Вестоносец“, 1897

През 1897 г. завършва Академията като един от най-интересните млади художници. Става централна фигура в групата „Светът на изкуството“,  популяризираща символизма и свързването на живопис, музика и литература в едно „общо“ произведение. Дипломната му картина „Вестоносец“ привлича голямо внимание.  Закупена е от самия Павел Третяков, а критикът Стасов дава съвет на художника да я покаже на Лев Н. Толстой. Така се случва срещата между двама титани на духа. Среща, в която великият писател сякаш предначертава пътя на начеващия творец:

„… в областта на нравствените изисквания трябва винаги да се насочваме по-горе – иначе животът ще отнесе всичко. Нека вашият вестоносец да държи кормилото високо – тогава ще доплува!“

С идването на новия 20-ти век, Рьорих заминава за Париж и продължава обучението си в студията на Кормон и дьо Шаван. Пътува из Италия и Холандия, и не спира да рисува. Прави това и когато се завръща в Русия. Винаги, където и да се намира, създава картини – на археологически експедиции, обикаляйки древноруски селища или Хималаите, като директор на училище или в горите на Карелия, лекуващи възпалените му бели дробове. Освен заниманията с монументална живопис, особено го привлича магията на сцената. Негови са решенията за художественото оформление на редица оперни, балетни и драматични спектакли.

Елена и Николай Рьорих

Но преди това, в самия край на 19-ти век, в живота му влиза 20-годишната Елена Шапошникова – дъщеря на известен архитект-академик, родственица на генерал-фелдмаршал Кутузов и композитора Мусоргски. Запознават се в княжеското имение на нейна леля и след две години вече са семейство. Близо половин век Елена и Николай Рьорих са едно цяло. Дълбоките им чувства и духовна близост са съчетани с общи идеи, стремежи и работа. Двамата са заедно във всички начинания. Тя предпочита да стои в сянка, но винаги получава признанието на своя съпруг:

В такова далечно плаване могат да бъдат срещнати много бури и урагани. Дружно преминавахме през всякакви пречки. И препятствията се превръщаха във възможности. Посвещавах книгите си: „На Елена, моята жена, приятелка, спътница, вдъхновителка.“ Всяко от тези понятия бе проверено в огъня на живота. И в Петербург, и в Скандинавия, и в Англия, и в Америка, и по цяла Азия ние се трудехме, учехме се, разширявахме съзнанието си. Творяхме заедно и ненапразно е казано, че произведенията би трябвало да носят две именаженско и мъжко. Както винаги найхубавите преживявания остават незаписани. Може би за тях не достигат и думи.“

 

Елена Рьорих с двамата си сина

 Рядка комбинация от пълнозвучно звучене на всички планове. Допълвайки се един друг, те сякаш се сливаха в изключително богата хармония с интелектуален и духовен израз“ – така ги описват децата им, научени почти от люлката на любов към природата, книгата и изкуството. Разговорите и общуването в техния дом с хора като Александър Блок, Леонид Андреев, Михаил Врубел, Валентин Серов, Дягилев и Стравински, поддържат една висока творяща енергия. Всичко това, съчетано с примера на родителите, прави синовете им Юри и Светослав истински продължители на тяхната духовна мисия.

Скоро след женитбата си двамата тръгват на обиколка из Русия, проучвайки народния бит, архитектурни и археологически обекти. Паралелно с научните занимания, Рьорих представя 90 свои картини, изобразяващи старинни руски сгради, участвува в големи изложби в Прага, Берлин, Рим, Виена, Париж, Лондон. Става все по-известен. Получава покана за Есенния салон в Париж, а творбите му се откупуват от авторитетни европейски галерии и музеи.

В ателието – Петербург, 1910 г.

Едва 35-годишен, е избран за член на Руската академия на изкуствата. Реформира и разширява школата на Обществото за поощрение на изкуствата като неин директор. Превръща я във „втора художествена академия“. Чувствителен и интуитивен творец, той сякаш предчувства задаващата се катастрофа в картините, които рисува около 1913-1914 г. По време на войната помага на Червения кръст, организира ателиета, в които ранените се обучават на художествени занаяти, пише антивоенни статии и създава проект за опазване паметниците на културата по време на война.

Идва 1917-та година – твърде драматична, както за Рьорих, така и за цяла Русия. Във време, когато белодробното му заболяване се влошава и той дори пише завещанието си, избухва Октомврийската революция. Цялото семейство се намира в Карелия, Финландия, където художникът е на лечение. Скоро границата със Съветския съюз е затворена и пътят към Родината става невъзможен. Започва тяхното странстване. Първо в Швеция, където през 1919 г. са организирани негови изложби в много скандинавски градове. Следва със същия успех показване на картините му в Лондон, а в края на годината Дягилев му предлага работа като сценограф на руски оперни спектакли в английската столица. Следващата спирка е САЩ. От 1921 до 1923 година Рьорих чете лекции там, основава Институт на обединените изкуства, Обединение на художниците „Корона Мунди“ и Всемирна лига на културата. И естествено представя картините си в 28 американски града.

                               Чикаго, 1921 г.

През 1923 г. Николай и Елена Рьорих осъществяват своята мечта да се докоснат до Индия, Тибет и Хималаите, до митичната Шамбала, където се срещат видимо и невидимо. Привлечени са не само от магичните гледки, от древната история, философия и култура по тези земи, но и от научен интерес. Стъпвайки там, организират експедиция (1924-1928) в малко познати и труднодостъпни места на Централна Азия. Пропътуват над 25 ооо км и събират огромен материал – етнографски, фолклорен, археологически, картографски. Появяват се две книги („Сърцето на Азия“ и „Алтай-Хималаите“) и около 500 картини – знаменитият Хималайски цикъл със сериите „Майтрея“, „Сикимски път“, „Учителите на Изтока“ и др. Основава института Урусвати“ (в превод от санскрит „светлина на Зорницата“), за да бъде систематизиран и обработен резултата от хималайските изследвания.

С Дж. Неру и Индира Ганди в имението на Рьорих – Кулу, Индия

 

 

Индия става негова втора Родина. Не забравя и първата. По време на Отечествената война (1941-1945) пише и говори в нейна защита, прави изложби, продава свои творби и изпраща парите за руската армия. Надява се след края на военните действия да се върне на родна земя. Дори опакова през 1946 г. 400 картини в очакване на това завръщане. Така и не дочаква. Умира на 13 декември 1947 г. в индийския си дом в „долината на боговете“  Кулу (Северна Индия). На статива  остава недовършена последната му картина – орел, устремен в полет, на фона на ослепителните хималайски върхове.

 

 

Портрет на Николай Рьорих от сина му Светослав, 1944 г.

 

Със своите повече от 30 книги литературни и философски съчинения и над 7000 картини, Николай Рьорих е част от културния феномен на 20-ти век, наречен “руски космизъм“. Етика, религия и история в едно, с елементи от източните и западните философски системи – в служба на новото човечество, живеещо в хармония и единство с Космоса. Това е мечтата на Циолковски, Соловьов, Вернадски, Булгаков, Бердяев, Чижевски и други блестящи мислители, родени и живяли в Русия по едно и също време. Устремени към бъдещето, независимо един от друг, всеки в своето поле, те работят за духовната еволюция на Човека. Това е мисия и на Рьорих, който с цялото си творчество, но най-вече с картините си – ярки, наситени, въздействащи, лекува и хармонизира човешката енергия, издигайки я на по-високо ниво.

 

 

Августина Савова