На 13 август 1944 година в Силистра е роден писателят ДИМИТЪР БОЧЕВ – съмишленик на Желю Желев и приятел на Петър Увалиев и Георги Марков. Атанас Славов, на видния философ-емигрант Асен Игнатов. Изключван от университета, многократно преследван и арестуван от Държавна сигурност, само защото е от „лагера на другомислещите”, той избира да напусне нелегално България и да поеме пътя на емигранта. Установява се в Западна Германия и получава политическо убежище там. Става редовен сътрудник на „Дойче Веле” (дели есеистичните понеделници на българската емисия с Георги Марков), а от 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”. Осъден задочно на 10 години затвор (1976), с отменена присъдата от Върховния съд през 1992 г. След рухването на комунистическия режим работи като кореспондент на Радио „Свободна Европа” в София, публикува редовно в българския периодичен печат, сътрудничи активно и на електронните медии, води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация”, „Труд” и „Стандарт”. Автор е на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи”,„Боготърсачът между беса и слепотата”и др. За целокупното си творчество е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж за 1999 година.

За себе си казва: „Най-същественото е, че съм вървял след себе си. Въпреки, че платих прекалено висока цена за неконюнктурното си поведение, сега се радвам за това. С времето осъзнах, че същественото не се купува.”