На 27 август 1860 година (нов стил) в Сливен е роден Петър Папанчев – лидер на Народната партия, основател и редактор на в. „Сливен“ /1894-1901/, народен представител от Сливен с най-дълъг парламентарен стаж.

Петър Папанчев е руски възпитаник и юрист от университета в Одеса. Бил е много експанзивна и колоритна личност, но преди всичко политически деец. След започване на Сръбско-българската война през 1885 година патриотично настроеният младеж без колебание напуска университета и пристига в България, за да се включи като доброволец в ученическия легион. След завършване на университета 1887 година Папанчев работи в Бургас като държавен адвокат. Увлечен в социалдемократически идеи, вероятно още в Русия, през 1890 година в Сливен заедно с Никола Габровски, Тодор Постомпиров и руските поданици Попов и Квартирников основава ученолюбиво дружество „Развитие“ и става негов председател.

След падането на Стамболовото правителство през 1894 година той става основател на Народната партия в Сливен, една от първите в страната и остава нейн лидер до 1913 година. Благодарение на енергичната му дейност партията е една от най-популярните в Сливен, с най-голямо влияние сред населението. Папанчев многократно е избиран за народен представител, за окръжен и общински съветник. Той е народен представител в VIII-то, IX-то, XI-то, XIII-то, XV-то Обикновено народно събрание и в V-то Велико народно събрание.  Парламентарната дейност на Папанчев е свързана с внесено от него предложение на Закона за печата от 16 декември 1887 година, известно като „Папанчевата добавка към закона за печата“. Същественото, което се предлага е отговорните редактори на списания и вестници да имат постоянно местожителство и завършено средно образование. Предвижда се да се търси отговорност от редактора, даже ако авторът е известен. По ирония на съдбата през 1900 година Папанчев сам попада под ударите на този закон, съден „за обида на Княза“.

Петър Папанчев издава вестник „Сливен“, който е добре финансиран от  народняците-фабриканти, търговци и предприемачи от Сливен, а и от Бургас. След установяване на управлението на Народната партия през май 1894 година вестникът става печатен оркан на партията в Сливен, а в отделни периоди и на същата в Югоизточна България. Вестникът е русофилски. Папанчев участва и в редактирането на опозиционния вестник „Балканска трибуна“ ( 1906-1908 г.). Заслужава да се подчертае и богатата преводаческа дейност на Папанчев, научната му работа в областта на правото и обществено-политическите науки.

Участва в доброволческия отряд в „Сливница“ заедно с двамата си сина по време на Балканската война.

Умира на 3 януари 1943 година на 85 годишна възраст.