Петдневната работна седмица съществува повече от век в различни части на света.

В България е узаконена официално от държавата преди 56 години.

За първи път е въведена от Хенри Форд на 5 януари 1914 година като част от мерки за оптимизация на труда и грижа към работниците. Приложил малко преди това конвейрното производство, със своите революционни новости, той  предизвиква истинска сензация за онова време. Не случайно на входа на неговия завод е изписано: „Помни, че Бог е създал човека без резервни части“.

20 години по-късно – през 1934 година – Хитлер пренася американския опит в Европа и с държавен закон установява в Германия 40-часова петдневна работна седмица. Скоро облекчението за работещите е прието и във Франция (1936). А повечето европейски страни осъществяват това в началото на 60-те години на миналия век след предложение на Международната организация на труда.

С Указ на Президиума на Народното събрание от 30.12.1967 г. и социалистическа България пристъпва към „постепенно въвеждане на петдневна работна седмица“. Първият етап включва промишлени предприятия от Габровски, Старозагорски окръг и около 80 от други окръзи. Постепенно се включват останалите части на България. Процесът приключва около 1974 г. Последни възприемат новия трудов модел колективите от сферата на здравеопазване, селско стопанство, култура и образование.

В Сливен за първи път е въведена петдневна работна седмица на 1 юни 1973 година – в тъкачните цехове на ВТК „Георги Димитров“. Това става възможно след въвеждане на въртящи смени, компенсиращи производителността на труда.

От 1 септември същата година към намалено работно време и петдневна работна седмица преминават още 67 трудови колектива от Сливенски окръг. По този повод, седмица по-рано (24 август) – на тържествено събрание в зала „Георги Кирков“, „окръжният партиен и стопански актив“ дава висока оценка на новата придобивка, прави равносметка на изминатия път и очертава задачите, стоящи пред трудовите колективи.  Изтъкнато е челното място, на Сливенски окръг „по темп на нарастване на промишлената продукция и производителност на труда“.

 *  *  *

Из статия „Петдневната работна седмица – придобивка и задължение“ 

(в. „Сливенско дело“, бр.101 от 1 септ. 1973 г., с.1) :

„Една отколешна мечта на трудещите се от окръга се осъществи… Това е една крупна социална придобивка, която покрива със смисъл и съдържание грижата на партията за човека, за неговото непрекъснато икономическо и духовно възмогване.

…

За реализирането на това крупно политическо, икономическо и социално дело се извърши голяма подготвителна работа… Окръгът успешно изпълни най-голямото условие за преминаване към новия режим на работа –  насрещният план за изтеклите две и половина години от шестата петилетка по обем в промишлеността се изпълни 101,2 процента.

…

На още по-високо равнище следва да се издигне организаторската работа на партийните, стопанските, профсъюзните и комсомолските органи и организации в решаване на конкретните задачи… В центъра на усилията на всички следва да стои въпросът за непрекъснатото разкриване на нови резерви и обогатяването с тях на насрещните планове, за повишаването на производителността на труда.

Безупречна организация, строга дисциплина, ритмичност и взискателност – ето задължителните условия за работа на всеки колектив в новите условия. Задължения, които трябва да познаят усилията, да станат ръководно начало в работата на всички трудови хора.“