„ПЕСЕНТА НА МУЗИТЕ СЪБУЖДА ЧОВЕШКАТА ДУША” – ХУДОЖНИКЪТ ЙОРДАН КЮВЛИЕВ

„Това, което Кювлиев направи само за седем години творчески живот, е ценен принос в съкровищницата на нашата нова живопис… Това, което създаде, носи белезите на оригинално виждане и интерпретиране и свидетелства за безспорно голямо дарование.”

(проф. Борис Колев)

Син на дребен индустриалец, Йордан Кювлиев се ражда на 23 октомври 1877 г.  в Сливен. Oт малък проявява своята рисувателна дарба и мечтае да стане художник. Волята на бащата обаче е друга и след като завършва Сливенската мъжка гимназия, момчето заминава за Белгия да учи строително инженерство в Гандската политехника. Почти завършил техническите науки, Йордан изоставя след смъртта на баща си инженерството и се записва в Анверската художествена академия.

„В Анверс, града на славните фламандски художници от миналото, с музеи, църкви и дворци – богати съкровищници на творбите на фламандските и другоземски велики майстори на четката – младият Кювлиев е намерил благотворна почва за школуването и развитието на своя талант. Независимо от това, там той е попаднал и под влиянието на новото време, на оброденото французко изкуство, внасящо живителен лъч на слънчевост, въздух, светли багрови хармонии и ново отношение към нещата и хората – схващанията на барбизонската школа, пленеризма и реализма.” (Добри Добрев)

Така младият художник получава солидна подготовка за реалистично изкуство, висока рисувателна и живописна грамотност, творческа зрялост, неприсъща за крехката му възраст. Картините му преливат от жизненост, слънчевост и оптимизъм.

В писма до своите близки Кювлиев споделя впечатленията си от обиколките из музеите на Европа. Тези писма пристигат ту от Холандия или  Дания, ту от Франция или Италия…

„Тия негови писма бяха втора история за изкуствата – история на непосредствено наблюдение и изучаване. Често за пояснение на описанията той прилагаше репродукции от работите на големите художници.” (Г. Гюлмезов)

Когато се завръща в Сливен, е назначен за учител по рисуване в Мъжката гимназия (1903). Влюбен в изкуството, което е смисъл  на живота му, с възторг и любов увлича учениците си,  като им разкрива нови светове: говори за живота и творбите на големите художници и показва техни репродукции на децата .

„Неговите часове бяха една академична аудитория. Той бе винаги спретнато облечен, чист и сладкодумно ни въвеждаше в сложните правила на перспективата, живописта и разните й стилове. Йордан Кювлиев бе много демократичен и достъпен…” (Мишо Тодоров)

 В Деня на Светите братя Кирил и Методий пръв устройва в гимназията изложба от рисунки на свои ученици и това се превръща в традиция.

 Работи енергично и всеотдайно не само като учител, но и като гражданин.

Участва в комитета по въздигане паметник на Хаджи Димитър в града.

Избран е за член, а по-късно и за почетен член на настоятелството в читалище „Зора”. Работи неуморно в комитета  за честване на 50-годишнината на Читалището. Негов е проектът  за  корица (с мотиви от народното творчество)  на юбилейния сборник, издаден през 1910 г. Даром рисува завеса за читалищната театрална сцена по картината „Песента на музите събужда човешката душа” на френския художник Рошегрос. Проектира  и украса за тавана  на салона с рисунки на пауни.

Със завещаните на Сливен 14 картини от Димитър Добрович, Кювлиев урежда първата експозиция  в библиотеката на читалище „Зора” и така поставя началото на художествената галерия в града.

Пейзажите му от старите градски улички на Сливен, от Сините скали и манастира „Св. Петка” в с. Сотиря разкриват много прелест.  

„Всяко диво горско цвете, всеки глас на пойна птичка, всяка тревица, за художника Кювлиев бяха предмет  на внимание и наблюдение. Той обхващаше цялата природа, обичаше я, радваше й се и внушаваше нам да виждаме красотата й.

В часове на почивка, той грабваше моята цигулка и за почуда на всички свиреше до забрава, сладко и сръчно, като истински музикант. Често пъти по цели часове прехласнат го слушах да свири и се забравях в рядко красивия му тон и леко, сръчно изтеглен лък…” (Мишо Тодоров)

Кювлиев  „обладава в еднаква степен дара на портретист, на пейзажист, даже на маринист…”. Обича морето и го изобразява в светли и весели краски. По ирония на съдбата, тъкмо това море отнема неговия млад живот на 15 август 1910 г. Едва на 33 г., Йордан Кювлиев е погълнат от бурните вълни край Несебър, когато самопожертвувателно се хвърля да помогне на давещ се човек.  

„Едно едва разцъфнало голямо дарование, една от най-големите надежди на българското изобразително изкуство си отиде от света преди да даде зрелия плод на това, за което бе призван.” (Добри Добрев)

През 1919 г. Зоица Кювлиева, майка на художника, подарява на Читалището 43 картини от своя син. Още през следващата година те са подредени в експозиция и музеят е открит за посетители. По решение на Настоятелството, бюст на художника и портрет на неговата майка са поставени в читалищния салон. Двамата са обявени за „щедри дарители”.

Мария Маринова