Йордан Калайков е професор, доктор на науките, писател и художник. Той е и един от най-ерудираните и взискателни преподаватели, създател на Висшата школа по спортен мениджмънт в Националната спортна академия.  Публикувал е над 70 книги в областта на образованието и 17 книги с проза, поезия и есеистика. Негови разкази и есета са издавани в сп. “Пламък”, сп.”Везни”, “Литературен вестник”, “Литературен форум” и др. Негови публикации има в електронното списание за художествена литература “Muse Apprentice Guild” В Сан Диего, Калифорния. В Liternet.bg са издадени електронна книга и разкази, а в артзоната – картини от експозиции. Публикуван е и в електронните издания „Литературен свят” и „Литературен клуб”. Негови творби са преведени на английски, руски, френски и китайски език. Включен е в антологията “Български поети” през 2003 година на издателство “Захари Стоянов”.
Член на Съюз на учените в България и на Сдружение на българските писатели.

Наскоро проф. Йордан Калайков издаде книгата „Педагогически размисли и прозрения”. Тъй като премиерата ѝ е в Библиотека „Зора”, авторът ни предостави правото да я публикуваме в електронен формат в блога ни. Ето какво казва той за изданието: „Споделеното в книгата „Педагогически размисли и прозрения” не се отнася за конкретна учебна дисциплина, не представлява методика или резултати от изследвания. Опитал съм се да опиша „моите открития” – универсалните подходи , методологията на учителстването , чрез които могат да се обяснят частните случаи в педаготическата практика.Отначало „откритията „ записвах в един бележник Нахвърлял съм мислите си спонтанно, разхвърляно, според конкретните преживявания. По тази причина съм се постарал записките да запазят първоначалния импулс и непосредственост – шрифтът и форматът на буквите е различен, както и разположението на записаното, подчертаванията, посочванията за важност. Там , където в оригинала има надписи със цветни моливи, те са представени  автентично. По тази причина записките приличат на старовремски приписки, нахвърляни набързо в полетата  на книги, извън основния текст, предизвиквани от внезапни хрумвания или важни подробности, придружени  с дати и емоционални изблици..     Поради необикновеното книжно тяло изданието е библиофилско.”

 

***

 

 

Йордан Калайков

 

  

ПЕДАГОГИЧЕСКИ РАЗМИСЛИ И ПРОЗРЕНИЯ

 

Наблюдения, размисли, колебания, страхове, пристрастия, проекти

и опит на един учител

 

  

София, 2023

 

2023 Йордан Славов Калайков, автор

© 2023 Йордан Славов Калайков, художник на корицата и оформлението

2023 Авангард Прима, издател

ISBN 978-619-239-867-5

 

 

Да си учител не е само професия, а състояние на духа, енергията, емоцията, всеотдайността!

 

 

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

ВЪВЕДЕНИЕ………………………………………………….. 7

  1. КОНСТРУКЦИЯТА НА   УСПЕШНИЯ МОДЕЛ    11
    1. Това, без което не може………………………….. 11
    2. Персоналното внимание………………………….. 20
    3. Създаване на атмосфера………………………….. 22
    4. Съзнание за учителска мисия…………………… 23
    5. Култура на поведението………………………….. 24
    6. Артистичност…………………………………………. 25
    7. Готовност за съпричастност……………………. 25
  2. УЧЕБНИЯТ ПРОЦЕС КАТО МОТИВАЦИЯ

И ЕМОЦИОНАЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ…………. 26

НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧАЩИТЕ СЕ………………… 28

  1. СТРАННОСТИТЕ НА ОБУЧЕНИЕТО ОТ РАЗСТОЯНИЕ ИЛИ ОНЛАЙН

ПРИКЛЮЧЕНИЕТО…………………………………….. 32

  1. Корона вирусът и епидемията срещу устоите на педагогическото

взаимодействие………………………………………….. 32

  1. Онлайн ученето, краят на класическата методика и кризата на присъственото участие в учебния процес – временна тенденция

или бъдеще……………………………………………….. 36

  1. СЪГРАДЕНОТО ПРЕЗ ИЗПИТАНИЯТА

НА ВРЕМЕТО………………………………………………. 38

  1. За неизбежността от раздялата

с учащите се, за драмата на учителя

и самокритичността…………………………………… 38

  1. Отминаващото време и обективността на причините за ерозията на съграденото

през призмата на самокритичността……………. 39

  1. Размисли за очакваното и случващото се…. 40
  2. Вярата за мисия по пътя напред,

въпреки колебанията и съмненията……………… 41

  1. Моите награди……………………………………….. 43

ЗАКЛЮЧЕНИЕ…………………………………………….. 45

 

ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящите бележки не представляват наръчник за трениране на успешни обучители, като този на Томас Гордан (ИК „Колибри“, 2013), по който са обучени седем милиона души от 50 страни. Изложението не представлява резултат от научно- изследователска работа. Няма претенции за предоставяне на теории, стратегии, стилове, методи за учене и преподаване (Михова М. ВТ, 2002, Греъм К., А. Смит, С., „Просвета“, 1997), или формулиране на иновации в образованието и, още по-малко, създаване на реформаторски подходи в педагогиката (Бижков Г., С. „Просвета“, 1994, 1992). Не се оповестяват и резултати от прилагане на методологията „Учителят – новатор в обучението“ (2007), нито се демонстрира специален „дизайн на учене“. И още нещо – много важно. Споделеното не се отнася за конкретна учебна дисциплина, учебен предмет или образователен модул. Опитал съм се да опиша „моите открития“ – универсалните подходи, методологията на учителстването, чрез които могат да се обяснят частните случаи в педагогическата практика. Отначало записвах „откритията“ в един бележник за лично ползване, за да не забравя нещо важно. Нахвърлял съм мислите си спонтанно, разхвърляно, според конкретните преживявания. Много по-късно се появи желанието за  споделяне съпроводено със съмнения и колебания. Накрая, след 30 години се оформи настоящия проект за книжката.

Основната цел на бележките е личните преживявания и постижения на един преподавател в работата му с учащите да бъдат споделени, защото представляват опит, който би могъл да бъде полезен за практиката на учителите в училищата, в т.ч. и преподавателите във висшите училища, които също са учители. Разликата при учащите се е в степента на образование – средна или висша, но при последната, студентът е пак учащ се. Принципите са еднакви без значение на вида и достъпността, с които се предоставя материята. Считам, че това са универсалните положения, чрез което могат да бъдат коментирани частните случаи.

Желанието за систематизация на натрупания опит през петдесет и шест годишната ми преподавателска работа, дойде някак си естествено. Осмислянето на най-важното – спечелването на обучаваните за каузата на ученето, стана постепенно, след съмнения, колебания, неудачи, постижения, но убеденост във верността на предприетите усилия. Домогването до тройната „магия“: емоционално преживяване и сближаване – мотивация – единомислие, се оказа разковничето на успеха. В процеса на тази невидима комуникация с аудиторията се откроиха опорните фактори, които имат фундаментално значение ученето да се превърне  в желана дейност и лично преживяване. Всъщност, осъзнатата грижа за първото впечатление, подчер- таното персонално внимание към обучаваните, за- дължителните минути за ведрост и настроение, изясняване на преподавателската концепция, правилата за труд и оценката на резултатите, делегирането на пълномощия и прочее, са общоизвестни подходи, отдавна утвърдени в педагогическата теория и практика. Но когато са пречупени през индивидуалното поведение, убеждения и усилия на учителя, те се превръщат в уникален личен опит. Отначало създаденото и постигнатото бе за собствено ползване и много по-късно се появява реше- нието за публикуване. След годините на всеотдаен труд откриваш за себе си отдавна установеното – простата и вечна истина, че за да изискваш от другите, трябва най-напред да си взискателен и безпощаден към себе си. Когато даваш всичко от сърце, владееш материята перфектно, общуваш емоционално и излъчваш енергия, това се усеща и оценява от учащите се независимо дали са в класната стая или в аудиторията. Тогава вие се превръщате в коалиция от съмишленици, обменящи ентусиазъм и радост от свършеното.

Решението за огласяването на тези бележки бе взето и след многократно изразената благодарност от моите ученици – студенти, които след съвместната работа се чувстват променени, готови са да ме следват и да  ми вярват. Искрените суперлативи, разбира се, са трогателни, но са и потвърждение, че пътят е верен. Всичко това е причина да твърдя, че на мен нищо друго не ми е необходимо като резултат и признание в професионалната работа. Убеден съм, че това е най-високата награда, която един учител може да получи, защото е неръкотворна.

Бележките в този педагогически бележник приличат на старовремски приписки, записвани набързо в полетата на черковни книги от свещеници и писари, извън основния текст и предизвиквани от внезапни хрумвания или важни подробности, придружени с дати и емоционални изблици. По тази причина съм се постарал записките да запазят първоначалния импулс и непосредственост – шрифтът и форматът на буквите е различен, както и разположението на записаното, подчертаванията, посочванията за важност.А там, където в оригинала има надписи със цветни моливи или флумастери, съм представил наличието им автентично. Единствено забързаността на почерка, предизвикваща известна незавършеност на някои от думите или съкращаването им, бе невъзможно да се възпроизведат от оригиналния ръкопис.

 

Авторът

 

  1. КОНСТРУКЦИЯТА НА УСПЕШНИЯ МОДЕЛ

 

  • ТОВА, БЕЗ КОЕТО НЕ МОЖЕ
  • Владеене на материята (иновативност);
  • Задължителна подготовка на материали за ползване;
  • Концепция за изискванията:

 

Отбелязал съм в бележника и дебело съм подчертал:

 

  • Методология на универсалните постулати

В центъра на вниманието се поставят само тези положе- ния от материята, които са основополагащи, т.е. – свързани със същността, главното в теорията и прак- тиката на дисциплината. И още – тези положения имат универсално значение. Чрез тях може да се обясняват частните случаи.

  • Принципът на хоризонта

Забелязах, че в стремежа си да предоставят повече и по-подробна информация, учителите допускат разширяване на обема и възможността за усвояване се сни- жава значително. Обучаваните пък трудно различават главното от второстепенното.

 

 

  • ВАЖНО!

Насочих вниманието си само към тези елементи от материята, от които зависи главно ориентацията в общата „картина“. Всъщност това означава определяне „тежестта“ на понятията, тяхната релация и ролята им в контекста на главното. Това на практика означава, че контролът на усвоеното се центрира в хоризонтална линия (спазването на този принцип предопределя разработката на изпитните тестове). Тези, които биха се заинтересували от подробности и допълнителна информация, е необходимо да ползват други източници – литература, сайтове. С други думи задълбочаването е въпрос на лична инициатива. Това пък стимулира самостоятелната работа и персоналната инициатива.

Осъзнах, че оскъдното време за общуване е всъщност и време за разговори, изпълнени с мисли, съкровения, открития, полемики, съмнения, паралелно с конкретната тематика, която е само повод за тях.

С времето се убедих, че обсегът на тематиката предоставя възможности за прехвърляне на „мостове“ към живота и света с тяхната специфика, но също така с универсалната им значимост при изграждане на личния светоглед. Така всеки лично преживява и осмисля участието си в общата работа.

 

 

  • Философия на ПРАВИЛАТА:

Въвеждането на правила, всъщност е опит да се очертаят периметрите на необходимия мироглед. Да се въведат от самото начало най-важните правила, от- насящи се до самодисциплината и самоконтрола. От друга страна придържането към определени изисквания засилва чувството за принадлежност към особена общност и същевременно отлика от останалите.

  • Забранени фрази, постъпки, начин на мислене:

„Нямам време!“

„Има време – и утре е ден!“

„Закъснението е в реда на нещата.“

„Отлагане на изпълнението.“

„Работата няма край – защо да бързаме?“

„Пътят, наречен после, води до място, наречено никога.“

 

 

По отношение на мотивацията

 

Утвърждаване на ПРАКТИКАТА:

Цитати от известни мислители, философи, писатели, да бъдат припознати като свои предпочитания, да играят ролята

на пътеводител.

 

През годините установих, че най-важното е материята да се преподава чрез ключови думи и фрази. Това означава категоричен отказ от многословието.

 

Отбелязал съм в бележника и дебело съм подчертал:

Многословието, дори и да е впечатляващо, утежнява комуникацията – много изречени думи, малко казано. Пред всеки нов випуск заявявам категорично, че ще го- воря само с ключови думи и фрази. Няма да бъдат заливани с „водопади“ от информация.

 

Разбрах, че даването на възможност за свободно включване в учебния процес – задаване на въпроси по всяко време, без изчакване, спонтанно, е решителна стъпка към активността на обучаваните, защото така се убеждават, че са важни участници в общата работа.

 

Важно! Много важно!

Заявявам, че не съм от тези преподаватели, които казват „Може да задавате въпроси, когато аз свърша с моето изложение“. Приканвам ги да ме прекъсват, ако нещо ги вълнува и искат в момента да получат отговор. Аз ще откликвам веднага. Така може да се породи полезен диалог и полемика.

Хрумна ми да въведа оценки за активност с различна стойност за отговор на въпрос, зададен от мен, и на въпрос, зададен от тях. Най-висока е оценката за изказано лично мнение по даден проблем.

 

Забелязах, че предоставянето на свобода отключва трансформации в разсъжденията, обрати в мненията, вълнения за отстояване на собствената теза и вдъхновение. Свободата изисква отказ от страховете и съмненията, но и приемане на отговорност за избора на теза и нейното отстояване.

Убедих се, че от решаващо значение е да насърчавам поведение, което изключва безразличието, да се формира мнение и да се защитава с аргументи. Така, когато човек изразява и отстоява позицията си, придобива самочувствие.

С ВРЕМЕТО УСТАНОВИХ КОЛКО РАЦИОНАЛНИ ЗА ПОДГОТОВКАТА СА КРАТКИТЕ ПРАКТИКУМИ, ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА КОИТО УЧАЩИТЕ СЕ ПРАКТИКУВАТ РАЗЛИЧНИ РОЛИ: ИЗПЪЛНИТЕЛИ, РЪКОВОДИТЕЛИ, РЕЦЕНЗЕНТИ, ГОВОРИТЕЛИ.

За да се реализира този тип обучение, е необходимо учащите да разберат същността на следните дейности:

  • Делегиране на пълномощия.
  • Активно участие в оценяването на работата (самооценяване и самоконтрол)

Обвързване на обучението с тренинги

– индивидуално, екипно, рецензии, доклади, оценяване по критерии.

  • Въвеждане на критерии за изпълнение и оценка.

 

Отбелязал съм в бележника и дебело съм подчертал:

При възлагане на задачи – задължително се оповестяват критерии за изпълнение и впоследствие за оценка.

 

  • Трансформиране на самооценяването в тренинги за работа в екип, докладване на резултати, сравнителен анализ, др.;
  • За автоматизирания контрол и тестовете;
  • За близостта и дистанцията.

 

Убедих се, че в отделеното време за конферанс, съобщавайки впечатлението и мнението си относно извършената работа, разсъждавайки за значимостта на постигнатия резултат, всъщност се утвърждават индивидуалните критерии за качеството на дейността. Убеден съм, че така се постига концентрация на емоционал- ната енергия и корекция на първоначално установените измерения и схващания за постигнатост на поставените цели.

 

– За ролята на мотиватора

 

Излъчвай искреност и отдаденост – усеща се!

С времето и натрупания опит у мен се утвърди разбирането, че когато съдържанието на материята се поднася чрез жив изказ и се съпровожда с

 

подходяща жестикулация, мимика, промяна на тоналността, се обогатява културата на общуването и показва духовния потенциал на преподавателя. Забелязах, че вниманието на слушателите се стимулира посредством контакта с поглед, а това улеснява разбирането на казаното.

Търсенето на подходящата дума, фраза, дори пауза в изказа отключва диалога. Според мен, това е видимият, първият пласт на общуването. Следва същността, поводът за комуникацията. Изграждането на светоглед с наглед делничен разговор, улеснява осмислянето и утвърждаването на фундаменталните ценности.

Мотивацията се осъществява от баланса между конкретиката и абстрактността на споделяните идеи, така че те зазвучават реалистично.

Така се утвърждава не само физическото, но и интелектуалното и духовно присъствие на учителя, както и ролята му в изграждане на личностите.

Много значим момент в процеса на мотивацията е предварителното обявяване, че крайната оценка се формира постоянно, а не чрез отживелите времето си изпитвания. Оценката има комулативен характер, формира се по установени критерии и всеки е информиран и се информира постоянно за настъпилите промени.Оценката е всъщност самооценка и резултат от самоконтрол.

Съвместяването на обучителния процес с нивото на усвояване и ролята на самооценката са водещи. Така не се налага отделяне на специално време за изпитване.

 

В усилията ми да активизирам допълнително учащите се, предоставях, още при първата среща с тях, подробна календарна справка на материала, по който предстои да работим. Всеки трябваше да разчертае на лист позициите на дните по дати и там да отбележи тематичните единици и практическите задачи за изпълнение – кога се задават (дата) и за кога трябва да бъдат подготвени (дата).

ТОЗИ ПОДХОД ДОПРИНАСЯ ЗА ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМИРАНОСТ И В ИЗВЕСТНА СТЕПЕН СЪПРИЧАСТНОСТ НА ОБУЧАЕМИТЕ КЪМ ОБЩАТА РАБОТА.

В НАЧАЛОТО НА ЧАСОВЕТЕ ПРИКАНВАМ ТЕ ДА СЪОБЩЯТ ЗА ПРЕДСТОЯЩАТА ЗА ОБСЪЖДАНЕ ТЕМАТИКА.

УСТАНОВИХ (подчертал съм го с червен флумастер), ЧЕ ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ОРИЕНТАЦИЯ В МАТЕРИЯТА (справки

в личните тематични календари).

АКТИВИЗИРА УЧАСТИЕТО ИМ В РАБОТАТА ПРЕДИ ТЯ ДА Е ЗАПОНАЛА. (Учащите и учителят са от един „отбор“ – имат общи цели и стремежи, намерения.)

Поощрявам, ако някой предварително се е подготвил по даден въпрос. Тогава има възможност да се предизвикат разсъждения, мнения, полемика.

Така се избягва всяка предстояща за изучаване тема да бъде нещо, за което учащите разбират тепърва. Те вече имат пред- ставата за нея и утвърждават усещането си за участие в общата работа.

По този начин се излиза от установената практика запознаването с материята и подготовката да бъдат единствено следствие от преподаването.

С други думи отпада общоприетото и утвърдено становище за включване на обучаваните към учебния процес само и единствено след като „новият“ урок е преподаден.

 

И в още нещо се убедих: Преотстъпването на

„пълномощия“ на учащите – предварително запознаване с материята, самоконтрол и самооценка, активно участие в работата – допринася за превръщането им във важен фактор за собствената им успеваемост в учебния процес!

 

 

  1. ПЕРСОНАЛНОТО ВНИМАНИЕ

 

Запознаването не е еднократен акт, а НЕПРЕКЪСНАТ.

Системното персонално внимание с напомняне на нещо характерно за конкретната личност (дребен детайл или подробност относно външ- ността или поведението). ПРЕДИЗВИКВА ЕМОЦИОНАЛЕН РЕФЛЕКС И ПОЛОЖИТЕЛНО ОТНОШЕНИЕ ЗА ОКАЗАНОТО ВНИМАНИЕ, СЪПРИЧАСТНОСТ И СБЛИЖАВАНЕ.

Необходимо е предварително проучване (косвено) по документи и запомняне на характерната за всеки фактология – социологическа, професионална, лична. Това прави впечатление за информираност и персонално внимание преди започването на учебната работа.

Впоследствие в процеса на ежедневните контакти, личностния подход се утвърждава и се полагат наченките на сближаване.

 

НИКОГА НЕ ПОСТАВЯЙТЕ БАРИЕРА МЕЖДУ СЕБЕ СИ И КЛАСА ИЛИ ГРУПАТА

ОТ ТИПА „Аз съм учителят, а вие се учите и всеки да си знае мястото“ или „Аз каквото кажа, трябва да го изпълнявате“.

 

ОТНОШЕНИЕТО КЪМ УЧАЩИТЕ КАТО КЪМ ЕДНА МНОЖЕСТВЕНА, БЕЗЛИЧНА ОБЩНОСТ Е ГРЕШКА.

 

Не забравяйте, че запознаването става мигновено и чрез интернет приложенията. Достатъчно е да се вкара името на учителя в търсачката и представата за него е изградена. Ако пък той има блог или профил в социалните мрежи, а също последователи, може да се окаже, че част от учащите вече го познават преди първата присъствена среща.

 

Нестандартните са креативни.

Настойчиво ги търси – те съществуват!

 

Ето и някои задължителни, утвърдени в практиката ми, подходи:

  • Запознаване (реално), в т.ч. съобщаване на очаквания;
  • Запомняне на имената (избор на обръщения);
  • Наблюдения за лични особености (външност, поведенчески);
  • Поощрения, поздравления за постижения, включително с ръкостискане, награди, предварително обявени в хода на работата.

 

Отбелязал съм набързо някои откъслечни бележки:

Стимулиране – навреме! Лични разговори…

„Третото място“ – духовното, извън ежедневното.

„Битовизми“ – без тях! Разтопяване на ледовете!

 

  1. СЪЗДАВАНЕ НА АТМОСФЕРА

 

– Минути за ведрост и размишления

Въпроси за размисъл – улавяне и задържане на вниманието.

 

– Шеговити анонси

„Сериозни“ забавления.

 

  • Хумор при необходимост

„Приказките“ (за Тибет, за Конфуций и учениците му).

Философски сентенции, разсъждения поднесени като

притчи.

„Жития“ на лидери.

 

  • Поводи за персонални въпроси

За някои отговорите са отсрочени.Заостряне на вниманието и активизиране на въображението. Стимулиране на отговорностите.

 

  • Деликатни поведенчески корекции

Влизане в роли – емпатия. Тонът – шеговит.

 

 

  1. СЪЗНАНИЕ ЗА УЧИТЕЛСКА МИСИЯ
  • Цялостно влагане в работата.
  • Иницииране на преживяване за подклаждане на интерес.

 

Установих, че много важно за качеството на общата работа е да не оставям учащите се безучастни, да се чувстват като част от едно цяло, от един свят, в който винаги има смисъл. Изграждане на отборен дух, стимулиран от общите цели и преодоляване на формалното разделение между обучаващ и обучавани. Необходимо е да задават въпроси, да спорят, да изказват съображения, в т. ч. да отправят критика, да се чувстват равноправни в диалога с учителя.

 

Тук в полетата на бележника отново съм нахвърлял думи,

фрази, мисли:

Всеотдайност!!!

И няколко пожелания, които отправям винаги към себе си:

Комуникация – масирана, без щадене!

Излъчвай енергия – НЕПРЕМЕННО!

Заедно с пряката работа формирай морални ценности и добродетели.

Утвърждавай – да изпитват удоволствие от влагания труд.

Насърчавай!!! – непрекъснато!

Поздравявай за постигнат резултат – задължително!

Сменяй темпа на общуването, никога монотонност!

Провокирай с проблемни въпроси!

Импровизирай – задължително!

Търси контакт – с поглед, с жест, с дума, с хумор!

Бъди толерантен, самокритечен, готов на компромис!

Търси поводи за сътрудничество!

ПОДЧЕРТАЛ СЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДВА СЪВЕТА, ЗАЩОТО ТЕ НАДХВЪРЛЯТ ПЕДАГОГИЧЕСКОТО ОБЩУВАНЕ И СЕ ОТНАСЯТ ДО ОБЩОЧОВЕШКОТО ОБЩУВАНЕ.

Внушавай доверие!

Бъди готов да откликнеш, да помогнеш, да насърчиш, да похвалиш!

 

  1. Култура на поведението – условие №1 за постигане на ролята УЧИТЕЛ – ЛИДЕР

 

Облекло (по стандартите на деловитостта)

винаги чист, спретнат, със съчетани цветове на дрехите, официален

 

Ерудиция (философия, изкуство, цитати, широка информираност)

 

Обвързване на материята с житейски ситуации

Измисляне на казуси и критерии за решаването им.

Богат език НЕПРЕМЕННО!!!

 

  1. Артистичност
  • Жестикулация;
  • Модулиране на тона;
  • Влизане в роли!;
  • Изиграване (артистично) на случаи, произтичащи от темата!;
  • Мимически способности;
  • Различия при изказа – емоционалност;
  • Поставяне на ударения чрез тона, паузите.

 

  1. Готовност за съпричастност
  • Достъп в извънучебно време – по желание на учащите се.
  • Изграждане на коалиция от съмишленици!!!
  • За лидерството

 

 

 

  1. УЧЕБНИЯТ ПРОЦЕС КАТО МОТИВАЦИЯ И ЕМОЦИОНАЛНО

ПРЕЖИВЯВАНЕ

 

Убедих се, че с времето, с учащите трябва да се говори като с равни. Така се „стопяват ледовете“. Разбрах и друго – много важно!

Ако да възпитаваш, трябва да унизиш и порицаеш, то си всичко друго, но не учител.

Разказвам кратки „приказки“ – за междуличностните отношения, за преодоляване на трудностите. За някои само загатвам – в анонс, да ми „напомнят“ за по-нататък. Така „подклаждам“ интереса им за нещо, което не е пряко свързано с материята, но всъщност връзката е очевидна. Старая се поуките да се „посеят“ в съзнанието на учащите косвено.

През цялото време на комуникацията се стремя да „улавям“ вниманието им и да определям „градуса“ на емоцията.

Знам, че възприемат онези , които са готови за това и моят стремеж е да ги докарам до тази подготвеност. Ако успея – виждам, че след преживяното интересът няма как да се потуши – радват се и очакват още такива емоции.

Правилният пример в точния момент дава резултат.

Такава атмосфера се създава системно, защото общуването, още повече емоционалното, е процес на акции и реакции, на поредица от предизвикателства.

Понякога дори с мълчаливците си говорим с часове, извън часовете. На мен това ми стига – стигнал съм до душите им.

Записал съм с червен флумастер и съм подчертал няколко пъти: Когато има свобода , а не натиск

  • всичко се получава!

Непрекъснато се опитвам да внушавам, че работата се върши, докато й се види краят.

Постепенно се убедих, че ако обръщам внимание на второстепенните неща, изпадаме в оскъдица на вдъхновението. Твърдо вярвам, че невникването в материята и неразбирането на смисъла най-много затруднява обучаваните.

Пътят към успеха е свързан с ежедневен труд и усилия. Непрекъснато задавам въпроси и задачи за разсъждение .

Считам определено, че мотивирането на обучаваните е процес, който подлежи на планиране и организиране, а не се дължи само на импровизация и на случайността. Добре би било материята да се предоставя профилирано и по възможност индивидуално.

Самият аз изпитвам удоволствие от работата и се опитвам да предам същата емоция на хората, с които работя – да изпитват радост от участието си, а аз да ги насърчавам и поздра вявам за успешната им изява. Така постепенно отпада напрежението от допускането на неубедително представяне.

 

 

 

ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ВАЖНОСТ НА ОЦЕНКАТА ЗА РАБОТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧАЩИТЕ СЕ

 

В утвърдената практика учителят е този, който проверява изпълнението на поставените задачи, определя нивото на усвоения материал и поставя оценки. С други думи – контролира учебния процес и се явява едноличен съдник на общата работа. Моята теза обаче е, че аз и тези, с които работя, сме от един отбор, имаме еднакви цели и трябва активно да участваме в работата, в т. ч. и при оценяване на приноса от двете страни. По тази причина обявих, че съм подготвил анонимна анкета, която има за цел преподавателят да бъде оценен от учащите се по някои страни от своята изява. Възнамерявах така да се осъществи обратна връзка, но не относно усвояването на учебния материал, а по отношение на подходите на учителя по време на преподаването.Така бяха формулирани три точки в анкетата:

  1. Опитайте се да оцените учителя по шестобалната система (от 2 до 6) по показателите по- долу.
  2. Посочете в свободна форма, какво не одобрявате при поднасянето на материала.
  3. Посочете в свободна форма, какво ви харесва в учебната работа.

 

Към първа точка определих девет показателя:

  • обобщена оценка като учител
  • владеене на материала
  • изложение – език, стил
  • систематизация на материала
  • владеене на слушателите
  • контакт с учащите се
  • онагледяване
  • даване примери от практиката
  • достъпност на изложението

 

Получените резултати надхвърлиха очакванията ми. Анкетираните старателно бяха отбелязали мнението си, трансформирано в оценки. Това за тях беше нещо невиждано. Те преценяваха уменията и възможностите на учителя и освен това ги оценяваха. Макар и косвено, все едно учителят е изпитван.

Относно деветте показателя оценките ми са отлични с някоя и друга петица.

Ценни за мен бяха някои негативи, споделени в точка втора.

Обобщено слабостите и пропуските изглеждат като препоръки. Например някои считат, че трябва да се използват повече средства за онагледяване. На други не допада големият брой писмени разработки. На част от анкетираните практическите задачи им идват в повече. Изненадващо за мен, но има мнения, че на моменти схематично представям част от материала. Винаги в началото на работата обявявам, че аз ще говоря само с ключови думи и фрази и че от мен няма да се чуе нито една излишна дума. Без съмнение се е получило противоречие между намерения и действителност. Понякога обявявам, че дадена тема сама по себе си представлява „цяла вселена“ и понеже не разполагаме с възможност за обстоен анализ, аз само ще маркирам най- важното, без което не може, защото се губи същ- ността. Явно не съм бил достатъчно убедителен в предпочитанията си за лаконичност на изказа. Въпреки намеренията и очакванията ми, в анкетите, макар и еднократно, някои считат, че понякога възлагам задачите за изпълнение чрез сложни обяснения. Навярно авторите на тези мнения смесват сложността на тематиката с по-пространната необходимост от обяснения. В повечето случаи в точка втора на анкетата няма отбелязано нехаресване за сметка на краткото „всичко харесвам“.

В точка трета на анкетата мненията са изразени със суперлативи и това е радващо. Много добра обратна връзка, практикумите и тренингите са чудесни, влиянието на учителя върху нас, общуването като с равни, даването на много примери, практическата насоченост на обучението чрез практикуми, проекти, индивидуалното внимание, възприемане на мненията и становищата на учащите се, работният колектив и качественото представяне на материала, диалог между преподавателя и учащите се, високо ниво на професионализъм, умело въвеждане в учебния материал, начинът на оценяване и ролята на самите обучавани в него, артистичност и хумор при общуването.

Провеждането на анкетата се превърна в задължително средство за активизиране на работата и ролята ѝ в съвместната работа. Приключването на обучението след изпълнение на разписанието или завършването на по-голям раздел от материята винаги се съпътства с попълване на тази анкета. За мен това има изключително важно значение „за сверяване на часовника“ и доказателство, че не се боиш от такъв начин на оценяване.

 

 

 

  1. СТРАННОСТИТЕ НА ОБУЧЕНИЕТО ОТ РАЗСТОЯНИЕ ИЛИ ОНЛАЙН ПРИКЛЮЧЕНИЕТО

 

  1. Корона вирусът и епидемията срещу устоите на педагогическото взаимодействие

Епидемията дойде неочаквано за реалността, а световните комуникации допринесоха за свикването с угрозата и ограниченията, но завари навиците и утвърденото в педагогическата практика неподготвени. Оказа се, че информационната комуникация относно изучаваната материя не е проблем в условията на повсеместната дигитализация, но социализацията чрез естественото междуличностно общуване, мотивацията, емоционалното преживяване отсъстват и въпреки усилията, желаният ефект не се постига.Тази теза се споделя почти от всички педагози, но аз имам резерви спрямо тези твърдения. Прекият контакт е за предпочитане пред дигиталния, който е от дистанция и оставя усещането за стерилност, но считам, че мотивиране на обучаемите и постигане на емоционално преживяване са постижими и в онлайн условията. Още повече, че онлайн обучение се предлага във висшите училища като избираема форма заедно с редовната и задочната.

Съобразих, че е трудно да се обхване материята, тъй както е структурирана и представена в учебниците и учебните пособия:

  1. Защото в тях информацията е пространна, понякога претоварена с фактология и несистематизирана.
  2. Оценката на подготовката е адресирана към конспект с изпитни въпроси и предполага придържане към формулировката на въпросите.
  3. Когато пък изпитът е чрез електронни тестове, които предполагат изборност на верен отговор, се стига до механично запомняне на позициите.
  4. Липсва индивидуализиране на подготовката и респективно оценка, която не предполага да е сумарна или средноаритметична от демонстриране на умения в различни области.

 

РЕШИХ ДА ИЗЛЯЗА

ОТ ОБЩОПРИЕТАТА СИСТЕМА ЗА УЧЕНЕ:

  1. Разработих специализиран текст на учебната материя само от 25 страници, включващ основните постулати, представени чрез ключови думи и фрази и илюстриран богато с фигури, включващи допълнителна информация за материята.
  2. Детайлно разработих изискванията за приключване на модула (уч. дисциплина):

Сценарий за практическа работа, придружен със схема на изложението. Предвидени са етап на индивидуална работа и на екипна с докладване и рецензиране на резултатите (определят се ръководители на екипите)

  • Конспект от 10 контролни въпроса за основни понятия, които се задават

 

чрез видоизменен начин. Материята е същата, но изисква индивидулен прочит и представяне.

Въведох точни критерии за приключване и оценяване на постигнатото от всеки:

  1. Разработката се изпраща чрез имейл – еднократно, за да се избегне поредицата размяна на писма след контрол, корекция , пак контрол и т.н.
  2. Ако качеството е мн. добро и отлично с това се оформя основната оценка. Ако има пропуски или работата е слаба, по преценка се задават един или два въпроса от конспекта, чийто отговори се изпращат схематично на имейл.

 

  1. Предложих оценки за АКТИВНОСТ

Според това дали се отговаря на мой въпрос или се задава на мен въпрос, най-високо се оценява изразяване на собствено мнение или теза по даден въпрос.

 

Материалите качих на специален сайт с подробно указание да се принтират или фотографират чрез телефоните. Установих, че презентацията е по-рационална не чрез мултимедийните възможности на платформата, а чрез насочване на вниманието към определена фигура в принтирания текст (така се преодолява прекъсването на визията от присъстващите).

В указанието посочих точната дата, до която всеки да е готов с тази предварителна подготовка.

Също така определих срок за подаване на заявка за участие на всеки в онлайн класа от плаформата (при приемане на заявките уведомявам, че приносителят е вече приет в класа/аудиторията).

Заявих категорично, че всеки може сам да реши кога да приключи с крайната оценка – още докато продължава предвиденото време за обучение. Това предполага индивидуален избор на време и начин на „явяване“. Така отпада определяне на дати и часове за изпит.

 

Забелязах, че този подход допадна и се появи дори съревнование за справяне с изискванията и получаване на крайна оценка.

 

Убедих се, че онлайн съвместяването на учебния процес с перманентно оценяване на постигнатото, с участие на самите учащи се, при спазване на приетите критерии е за предпочитане.

Твърдя, че това е доказано ефективен начин за мотивиране и емоционално ангажиране на обучаваните. Състезават се за по-ранно явяване в дигиталното пространство преди определения час или пък остават за разговор след приключване на заниманието, споделят срещнати трудности, задават въпроси.

Постига се сливане на присъственото с неприсъственото участие в общуването.

 

  1. Онлайн ученето, краят на класическата методика и кризата на присъственото участие в учебния процес – временна тенденция или бъдеще.

Настъпи драстична подмяна или изчезване на понятия, които са класика в педагогическата терминология. Класните стаи, аудиториите, кабинети те си останаха в учебните институции, обзаведени според съвременните изисквания, но домовете в цялото си разнообразие на условия и възможности ги заместиха. Смесиха се работно място, място за живеене и място за учене.

Списъчният състав на класовете, групите, потоците при студентите, се запазиха формално, но организацията на участниците в учебната работа за „присъствието“ им в предстоящата работа се осъществява чрез технологията на онлайн платформите. Явяването (влизането), напускането (излизането) и допълването (присъединяването) на участниците става посредством възможностите на образователните платформи.

Ролята на разписанието на учебните часове, началото и краят на заниманията се превърнаха в условни дадености, подлежащи на корекции, според възможностите на обучаваните, по-голямата част от които работят или имат неотложни ангажименти. Настъпи и краят на фиксираните дати за изпити и общоприетото провеждане на самите изпити като форма и технология. На преден план излязоха текущите оценки, които се трансформират в самооценки след въвеждане на съответни критерии. В тази връзка екипната работа и въвеждане на колективните рецензии допринасят за активизиране и рационализиране на оценъчния процес спрямо постигнатото в обучението.

Привикването с новите реалности и търсенето на рационални подходи в непознатата електронна действителност превърна дейността на преподавателите в истинско приключение. Ролята им стана усложнена, многопосочна, мащабна.

 

 

 

  1. СЪГРАДЕНОТО

ПРЕЗ ИЗПИТАНИЯТА НА ВРЕМЕТО

 

  1. За неизбежността от раздялата с учащите се и драмата на учителя

За раздялата и нейната неизбежност има обективна причина – редуването на випуските и ограниченото им време на пребиваване в учебната институция и конкретната учебна дисциплина. Освен придобиването на знания има и друго измерение на това общуване, въпреки краткостта му – територията на духовното и емоционалното сближаване.

Може би драмата на преподавателя е да броди из материалната действителност и нейните физически ограничения, без да може да догони докрай духовната същност на мисията си. Дали в противопоставянето между мощта и ефирността на духа не се състои двуликостта при съществуването на общността учител – ученици? Дали това не означава да си свободен и едновременно пленник на ограничения , които не зависят от теб? Струва ми се, че колкото истината е по-осъзната, толкова драмата е по-болезнена – да искаш неистово да се отърсиш от ограниченията и да не можеш да го сториш.

Не си давах сметка, че животът като изтича, си взема своето. Не можех да осъзная напълно истината, че няма за кога да бъда критичен към отношенията с другите, дори когато те са вече изчерпани, т. е. изпразнени от актуалност. Осъзнах, че не си заслужава да им обръщам гръб, защото няма време за създаването на нови.

 

  1. Отминаващото време и обективността на причините за ерозията на съграденото през призмата на самокритичността

Учащите се преставаха да бъдат такива и собственият им живот ги поглъщаше напълно. Като повод за общуване оставаха датите от календара, свързани с пожелания и благодарността от преживяното . Другите случаи, в които се обменят мисли, коментират се професионални и житейски ситуации, се разреждат във времето или секват. Остава добрият спомен. Давам си сметка , че процесът е естествен и необратим и все пак дълго и напразно очаквах знаци. Такива не идваха. Обаждах се аз с надежда и радостта отсреща бе осезателна, но после нищо не се променяше. Същото се получаваше понякога, когато с трепет подарявах свои книги за споделяне. Следващи срещи, очаквани с нетърпение, имаше, но отзвук – никакъв. Напразно преразказвах отново и отново вечната приказка за близостите и тяхната „крехкост“, за необходимостта от обгрижване, основано на взаимността. Все фактори, трудно подаващи се на балансиране и опазване.

 

  1. Размисли за очакваното и случващото се

Недоумявах защо, когато бивах приеман възторжено в общността на младите хора в учителската си битност, отпосле нищо не се случваше, въпреки радостта от вече прехвърлените мостове между нас. Мислех си, че аз съм наистина една алтернатива, която е видима. С начина на мислене, с ерудицията, с подхода. Мислех си, че за тях аз представлявам нещо като ориентир с доказана достоверност, постигната с много труд. Съвсем не обръщах внимание на затрудненията, които новите познайници изпитваха, когато трябваше да изберат обръщение към мен. Те недоумяваха понякога как да ме назовават – на малко име, на фамилия , на титла или просто господине. Аз лековато и със загадъчна усмивка отговарях, че времето ще сложи всичко на мястото си. Уви, в този случай времето не проработи и си остана някакво неудобство. Не подозирах въобще, че разликата в годините между тях и мен е значима, защото е разлика между поколенията.

Напразно преразказвах, отново и отново, онази поизтъркана и уж поучителна приказка за двамата, които с голям мерак посадили красивото цвете на взаимността. Дали си дума да го отглеждат заедно, да се грижат за него за вечни времена. После, по някаква причина, единият забравял да полива цветето от своята страна. Посаденото започнало да съхне от там. Другият, колкото и да се стараел, колкото и да се грижил за създаденото от двамата, накрая не успял да го опази. Прибавях убедено, че всяка една общност, независимо каква, за да просъществува, се нуждае от непрекъснато обгрижване. Младите ми събеседници се усмихваха разбиращо, съгласяваха се съпричастно, но от това ситуацията не се променяше. Не осъзнаваха, че това, което все пак беше просъществувало, оцеляло някак си като взаимност, макар избледняло, едва живуркащо, колкото да не умре, трябва да се пази. Все пак от описаната тенденция има немалко изключения. Радвам се от редовната връзка с бившите студенти, въпреки отминаването на годините.

 

  1. Вярата за мисия по пътя напред, въпреки колебанията и съмненията.

Боледуват надеждите, физиката, куражът, но си склонен да нехаеш, подценявайки неумолимото време. Разбираш го, когато е вече късно. Откриваш, че неусетно пространството на креативността и стремежите се е запълнило почти изцяло от хронологията на ежедневието и измъкване от това тресавище няма. Трудно възприех факта за неизбежното усамотяване далеч не като липса на обкръжение от хора, а като душевна самотност. Боях се, че когато истината за случващото се осъзнае, започва да ти липсва радостта от свършеното като след пропилян ден. Нали животът се измерва не с това, което правиш, а с това как се чувстваш от направеното? Но хората, с които си съпреживявал, вече не са същите. С огорчение разбираш най-накрая, че изворите за възможното обновление са пресъхнали, или са останали малко. Приличаш на внезапно ударен по главата и сега тя бръмчи, а ти се чудиш защо. Или пък се размекваш като бучка захар в топла вода, вдигнал ръце от житейската неразбория. Понякога се оприличаваш на мишле във ведро вода. Драпа, щура се старателно насам-натам, но излизане от водната клопка няма. То не знае, разбира се, за участта си и продължава да се съпротивлява.

Иначе какво друго ти остава освен да продължаваш да градиш мостове към света на тези, които в битността си са настоящи и следващи учащи, отново и отново, пък макар и да се знаят последствията. Винаги съм бил убеден , че работата на учителя е да гради познавателни и духовни мостове. Казват, че ставали чудеса и по такива мостове, както по мост от слънчев лъч над бездна, все пак можело да се премине, стига човек да го пожелае.

Остава ли му друго на учителя по призвание, освен да продължава по избрания път – без материален интерес, далеч от съблазънта на славата и известността? Признателността и любовта на випуските в онзи малък и случаен интервал на общуване – това на мен ми стига. Нали знанието е крайно, а незнанието безкрайно.

 

  1. Моите награди

Бързам да уточня, че моите награди са символични и поради това тяхната ценност е в сферата на емоциите. Всъщност част от наградите са подарени книги с посвещения от студентите. Спомням си, че годината беше 2015/2016. Усещах, че се готви някакъв „заговор“, но не можех да предположа в какво се състои той. Дойде и денят, и изненадата. Моите ученици са търсили специално заглавие на книга по книжарниците, от което са взаимствали една думичка. Заглавието е „Речите, които промениха света“ – от античността до съвремието. И не защото аз харесвам историческите фигури – автори на речите. Ключовата дума е „промяната“. Речите, които промениха света и човека, учителя, т.е. аз, който е променил тях. И следват подписите на всички. По същия повод, в кратка бележка, Петър е написал: „Познавайки се, искам да отбележа, че моят характер (доказано във времето) трудно се поддава на промени, но Вие успяхте…

Видно място сред наградите заема един любителски филм от студентите, сниман с телефон, далеч от съвършенство. Правен е „нелегално“. Проследява посрещането ми сутрин в началото на учебния ден, разговорите преди заниманията, част от преподаването и всичко това на фона на музика от „Пинк флойд“. И пак, върху диска, подписите на всички „заговорници“. Филмът завършва с колективно селфи и дружно изразена благодарност.

В едно томче на Джон Стайнбек – „На изток от рая“, дарителят Даниел е написал с разтеглен, неравен почерк, че съм „най-великият учител на света“. Разбира се, далеч съм от това да повярвам на такива суперлативи, но в очите и представите на човека, написал тези думи, навярно изглеждам така.

Сред наградите е едно стихотворение, посветено на мен, с цялата наивност на лирическия изказ, но написано от сърце. То е озаглавено „Вдъхновение“. Авторът Велев е сътворил четири куплета, впечатлен от твърдението и убеждението ми, че трябва не само да преодоляваме трудностите, но и да се радваме, когато постигнем това. Така звучи и началото: – „Когато срещнеш някой, който те накара / да разбереш и да повярваш, / че в трудностите с усмивка се минава, / и че даже трябва да се радваш /…“ И накрая трогателното посвещение: за професора, който вдъхновява. По същия повод на гърба на една картина друг е написал: „Не се научих да се радвам на трудностите, но се научих да ги преодолявам“.

Моите награди не са институционални. Те всъщност са подаръци, но съдържат в посвещенията си всичко, за което един учител мечтае – оценката на учениците си. По тази причина за мен те са безценна награда за спечелените малки победи по общия път в търсене на познанието.

 

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

И тъй, драги читателю, в тези педагогически бележки се опитах да те направя съпричастен към вълненията, които съм изпитвал през годините при общуването с учениците ми. Споменът за тях съм скътал дълбоко в душата си, независимо от изминаващото време. Разбира се, споделеното от мен е само едно докосване до тайните на педагогическата вселена, но преживяното с емоциите и вълненията се е превърнало в мой собствен свят. Стореното от мен е само един малък щрих към неизбродимия свят на учителстването и пристрастието ми е обяснимо.

Бих се радвал, ако някои от колегите приемат споделеното като полезно за собствената им практика и го обогатят със своите виждания и опит…

Вярвам, че си заслужава човек да посвети себе си, за да променя хората към добро.

 

 

 

Йордан Калайков ПЕДАГОГИЧЕСКИ РАЗМИСЛИ И ПРОЗРЕНИЯ

Наблюдения, размисли, колебания, страхове, пристрастия, проекти и опит на един учител

 

Българска Първо издание

 

Формат 72/104/32

Печатни коли 1,5

 

Редактор и коректор: В. Сотирова

 

Издателство „Авангард Прима“ София, 2023

 

ISBN 978-619-239-867-5