Папа Григорий XIII издава була за прехода към григорианския календар

На 24 февруари 1582 г. папа Григорий XIII издава була за прехода към нов, астрономически по-правилен календар. Наречен е ​​„григориански“ за разлика от предишния, „юлиански“, въведен през 45 г. пр. н. е. от Юлий Цезар .

До 16-ти век юлианският календар поради недостатъчна точност се отклонява значително от реалността. Основната мотивация за реформата на Юлианския календар била да се възстанови честването на Великден по онова време на годината, каквото е било актуал­но към момента на Първия Вселенски събор. На него, отците решили че пролетното равноденствие винаги ще бъде на датата 21 март. Но пролетното равноден­ствие (vernum æquinoctium, лат.) не „искало“ да се съобразява с реше­ние­то им и настъпвало все по-рано и по-рано. Причината за това е следната. Юлианската година е дълга средно (3 × 365 + 366)/4 = 365.25 дни = 365 дни и 6 часа. Слънчевата година , обаче, не е точно толкова дълга. Сега ние знаем дължината ѝ с голяма точност, но за нашите цели е достатъчно да приемем, че = 365.24219 дни = 365 дни, 5 часа, 48 мин. и 45.2 сек. Това означава, че юлианската година „изостава“ от слънчевата с 11 мин. и 14.8 сек. всяка година. За период от 128 години, изоставането възлиза вече на 23 часа, 59 мин. и 32.4 сек. или практически на едно денонощие.

Какво означава календарната година да „изостава“ от слънчевата? Това значи, че едно астрономическо събитие, каквото е равноденствието, съгласно наблюденията вече е настъпило, докато съгласно календарното „разписание“ то тепърва предстои да се случи. По същата причина, ако не се предприемат коригиращи действия, с течение на времето календарната Нова година вместо да бъде посред зима, ще се доближава все по-близо до пролетта, ще я изпревари и ще почне да догонва лятото.

Към средата на XVІ-ти век, изоставането на Юлианския календар било в размер на 10 дни – по-точно, през 1582 г. равноденствието настъпило на 11 март, вместо на 21 март.

Преди Григорий XIII папите Павел III и Пий IV се опитват да реализират промяна, но не постигат успех. Подготовката на реформата по указание на Григорий XIII е извършена от астрономите Кристофър Клавий и Луиджи Лилио (известен още като Алоизий Лили).  Новият календар влиза в сила на 4 октомври 1582 г. и веднага при приемането му измества текущата дата с 10 дни поради натрупани грешки. Започна да действа ново, по-точно правило за високосна година. Оттук нататък всяка година, кратна на 4 е високосна; всяка година кратна на 100, но не и на 400, не е високосна; всяка година кратна на 400 е високосна (1600, 2000 и т.н.). Освен това правилата за изчисляване на християнския Великден са променени.

Така с течение на времето юлианският и григорианският календар се разминават все повече и повече: с 1 ден на век, ако числото от предходния век не се дели на 4. Григорианският календар отразява истинското състояние на нещата много по-точно от юлианския. Това дава много по-добро приближение към тропическата година.

Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина

Незабавно е приет само от католическите страни: Италия, Испания, Португалия, Франция. германските княжества преминават към новия стил през 1700 г., Англия през 1752 г., Русия през 1918 г. , Гърция през 1925 г., а Виетнам едва през 1967 г.

 Календарът е въведен  в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г., като отчитането на времето единствено по нов стил започва от 1 април 1916 г. според юлианския календар (14 април според григорианския календар). 

Разликите в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е писан по-късно от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са починали на една и съща дата (23 април 1616 г.), но всъщност не и в един и същи ден. Допълнителни трудности идват от факта, че календарите се отдалечават и григорианската „поправка“ е от 10 дни до датата 28 февруари/10 март 1700 г., 11 дни от 29 февруари/11 март 1700 г., 12 дни от 29 февруари/12 март 1800 г. и 13 дни от 29 февруари/13 март 1900 г. до днешна дата.