„Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат вашите стремежи. Малките хора винаги правят това, а истински великите хора ви карат да се чувствате така, сякаш вие също можете да станете велики.“ – Марк Твен

Известният писател и журналист е роден на 30 ноември 1835 година. Пристига тържествено на земята, почти едновременно с ярката Халеева комета. И пак с нея отлита духът му при следващото й идване през 1910 година. Точно както сам е предрекъл с изумителното си чувство за хумор година по-рано:

„Аз дойдох с кометата и ще си тръгна с нея. Всевишният без съмнение е казал „Ето две необясними явления, дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно.“

Роден е с името Самюел Клеманс Лангхорн в щата Мисури – „в почти незабележимото селце“ Флорида, разположено на брега на езеро, днес носещо името му. Съвсем малък е, когато баща му – търговец, прокурор и съдия, се премества с многодетното семейство в близкия град Ханибал – пристанище на река Мисисипи. Детските спомени на писателя по-късно ще оживеят в известните му романи и ще родят измисления град Сейнт Питърсбърг. Преди това, обаче, се случват много важни събития. На 12 години е, когато загубва внезапно баща си и семейството потъва в дългове. Принуден да помага, започва като словослагател и прави първи опити да пише статии и хумористични разкази.

18-годишен, напуска градчето и се отправя на изток, за да продължи като печатар в Ню Йорк и Сейнт Луис. В големите градове открива богатството на обществените библиотеки и използва всеки свободен миг да се самообразова. След четири години решава да се завърне в Мисури – река Мисисипи го привлича като магнит. Цели две години изучава нейните особености и накрая получава правото да бъде лоцман. Но не за дълго. Избухва Гражданската война от 1861 г. и свободното движение по реката е прекратено. Писателят се записва доброволец, бързо получаван чин подпоручик, но и бързо се разочарова от ситуацията. Решава да замине за Невада заедно с брат си, назначен за секретар на губернатора там. Пътуват дълго с дилижанс, прекосяват прериите и Скалистите планини. След две седмици пристигат във Вирджиния сити и Самюел остава да работи в Сребърните мини. Не забогатява, както се е надявал, но събира богат литературен материал в лагера, където живее. И бързо се връща към журналистическата работа в местния вестник. Именно тук за първи път се подписва с името Марк Твен. „Mark Twain“ e термин в моряшкия език, означаващ критичен спад на водното ниво. Така се казва и един от героите в хумористичен разказ, прочетен в любимо списание. Новото име му носи късмет и поставя началото на неговия литературен възход. През 1864 г. се премества в Сан Франциско и продължава да се занимава с журналистика и писане на разкази. Още през следващата година става известен в цялата страна със „Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас“. Изключително забавният разказ е публикуван първо в нюйоркски седмичник и веднага в много други вестници и списания из страната. Привлякъл вниманието върху себе си, Марк Твен е изпратен като репортер до Хаваите. Пътеписите му се приемат с голям интерес. Превръщайки ги в беседи, авторът забавлява зрителите в препълнени салони из целия щат. Следва друго пътешествие – американска екскурзия из Средиземноморието. Писмата, които пише до вестника, финансирал това приключение, стават основа за неговата първа книга – „Глупаци в чужбина“ (1869).

„Ако дотогава Марк Твен бе само известен, то с тази книга той стана знаменит. Влезе триумфално в царството на книгите, подобно на водач на кавалкада – посрещнаха го с въодушевени аплодисменти от широко разтворените врати и прозорци.“

Освен успешна книга, пътуването до Европа носи на писателя фатална среща, която го свързва със съпругата му Оливия Лангдън през 1870 г. Сближил се с нейния брат на кораба, писателят вижда случайно снимката й и „се влюбва от пръв поглед“. Двамата заживяват в Бъфало, щата Ню Йорк. Марк Твен става съсобственик на местния вестник, ражда се първото им дете Лангдън. Две години по-късно съпрузите се преместват в Хартфорд, построяват къща (днес музей на писателя) и отглеждат трите си дъщери Сузи, Клара и Джийн. Щастливи и плодотворни седемнадесет години, през които се появяват „Приключенията на Том Сойер“ (1876), „Принцът и просякът“ (1881), „Животът по Мисисипи“ (1883), „Приключенията на Хъкълбери Фин“ (1884) и „Един Янки в двора на крал Артур“ (1889). Авторът на тези истински литературни шедьоври изпитва дълбок интерес към новостите в науката, възхитен и очарован от навлизащите модерни технологии. Близък приятел на Никола Тесла, той сам е патентовал три изобретения, едно от които са тирантите. Тези негови занимания поглъщат почти всичко, спечелено с писане, както и наследството на съпругата му. Спасяват го приятелите и особено Хенри Роджърс – президент на „Стандарт Ойл“. Писателят се отправя на световно турне, изнасяйки своите любопитни беседи. Шестгодишната обиколка на Нова Зеландия, Австралия, Южна Африка и Индия извежда Марк Твен от финансовия крах. Той се завръща с пари, но дълбоко депресиран. Загубил е дъщеря си Сузи, а по-късно съпругата Оливия и приятеля Роджърс, които винаги са го подкрепяли. Песимизъм и разочарование от човешкия нрав изпълват последните му години и творби. Техен израз са неговата “Автобиография“ и „Писма от Земята“, посмъртно издадени.

Наближава краят на един вълнуващ живот и още по-вълнуващо творчество: Момчето от „затънтените гори на Мисури“ се превръща в „най-известния и обичан американски автор, считан в своето време и за най-забавния човек на земята“.

„Марк Твен даде радост – истинска интелектуална наслада на милиони, и творбите му ще продължават да радват милиони…“ (У. Тафт – президент на САЩ)

Писателят умира на 21 април 1910 година в дома си в Рединг, Кънектикът. Погребан е до жена си в презвитерианската църква „Олд Брик“ в Ню Йорк. Така завършва един живот, изпълнен с „бурни приключения, изумителен успех и смазващо поражение, весела комедия и почти непоносима трагедия“.

Августина САВОВА