На 14.09.1321 г. умира Данте Алигиери. Един от ненадминатите творци в историята на световната литература. Той е поетичната гордост на Италия, а шедьовърът му “Божествена комедия” – най-великата италианска поетична творба. Данте Алигиери е роден във Флоренция. Бъдещата му жена е уговорена още когато е на 12 години, но Данте вече е влюбен в друго момиче, наричано от него Беатриче. Въпреки че двамата никога не се събират, Беатриче си остава музата, вдъхновила великата поезия на Данте. Като млад Данте участва във войните между вечно враждуващите градове и е въвлечен в борбата за политическо надмощие във Флоренция. Беатриче се омъжва за друг, а на 24 години умира. Данте е съкрушен. Потъва в уединението на книгите и започва да пише стихове, посветени на спомена за нея. През 1925 г. политическите съперници на Данте вземат властта и той е принуден да напусне града завинаги.

Започва да пише “Божествена комедия”, грандиозна поема, в която се описват въображаемите странствания на поета в трите отвъдни свята- Ад, Чистилище и Рай. През по- голяма част от пътуването негов водач е римският поет Вергилий, но в рая Данте се събира с отдавна починалата Беатриче. “Божествената комедия” е написана на италиански, а не на общоприетия латински и е не само проницателно представяне на народните вярвания в средновековна Европа, но и вдъхновение за поколения творци с красивия си език и трогателна любовна история. Работи над произведението си цели петнадесет години, почти до смъртта си. Всъщност, комедията на Алигиери не се ражда “Божествена”. В такава тя се превръща по-късно, когато авторът на “Декамерон”, Джовани Бокачо, възхитен прочита творбата, възкликва, че е “Божествена”. Данте озаглавява ръкописа си просто “Комедия”. Използва средновековната терминология, според която комедия е всяко поетично произведение, средно по стил, с тягостно начало и щастлива развръзка, написано на народен език. „Божествена комедия“ („La Divina Commedia“) е считана за връхна точка в развитието на средновековната литература и основополагаща за развитието на съвременния италиански език.  Данте е наричан  „баща на италианския език“.

В изгнание Данте обикаля от град на град, за да умре накрая в Равена на 14 септември 1321 година.

Гробницата на Данте в Равена