Охладителни инсталации

Древните римляни също като нас обичали да слагат лед в напитките си. По времето на ранната империя не минавал банкет без огромни купища лед или сняг, с които гостите пълнели бокалите си. Страстта на древните римляни към изстудени напитки и охладени ястия, прерастваща в мания, била често критикувана от философите. Те я разглеждали като симптом на засилваща се деградация. Сенека, наставникът на младия император Нерон, също осъждал това увлечение: „Виждате мършави младежи, загърнати в мантии и шарфове, бледи и с болнав вид, които слагат цели буци лед в чашите си, да не би питието им да се затопли, докато дойде ред на следващата глътка!“

Римските лекари били солидарни със Сенека. Те смятали, че консумацията на напитки със сняг и лед значително отслабва организма и причинява сериозни вътрешни заболявания. Самият Нерон веднъж решил да охлади питието си и сложил бутилка с вино в кофа със сняг – с други думи, използвал същия принцип, по който днес се охлажда шампанското. Той констатирал, че предварително сварената вода се охлажда по-бързо от прясната – съдържащите се в нея газове забавят процеса на изстудяване. Атиняните използвали специални глинени съдове за изстудяване на вино още през 6 в.пр.Хр.

Складове за лед и магазини за сняг

Въпреки че били големи любители на студени напитки, храни и даже ледено къпане, гърците и римляните не можели да произвеждат лед. Откъде тогава те доставяли колосалните количества лед и сняг, употребявани всеки ден? Простият отговор е – внасяли ги. Кервани от магарета пренасяли леда и снега от планините до градовете, като често изминавали много големи разстояния. Представа за мащабите на този трафик на лед и сняг дават някои екстравагантни приумици на императора Елагабал. Така например, по негова заповед поддържали планина от сняг пред вилата му в горещите летни месеци. Столетия по-късно султаните мамелюци използвали усъвършенстваната си пощенска система за транспортиране на сняг от ливанските планини в Кайро.

След като го докарвали в града, снегът бил или продаван директно в „снежните магазини“, или го натрупвали в подземни складове, откъдето бил доставян в случай на нужда. В римско време тези складове представлявали всъщност огромни ями, пълни със сняг и покрити със слама, която играела ролята на ефикасен изолатор. Горният пласт сняг навярно се топял, но наново замръзвал, стичайки се надолу. Всъщност под налягането на снежната маса долните пластове бързо се превръщали в корав леден слой. По този начин римските търговци на сняг фабрикували лед, който струвал значително по-скъпо от снега. Бедният стар Сенека се оплаквал, че богатите римляни плащали скъпо и прескъпо за лед от самото дъно на ямите. „Даже водата струва различно“, мърморел той, виждайки в това поредния гвоздей в ковчега на римските нрави. Плиний младши, племенник на знаменития енциклопедист, упреквал своя приятел Септимий Клар, че не дошъл на обеден пир, организиран в негова чест. Той особено съжалявал за прахосването на „сладко вино и сняг“ и шеговито заплашвал приятеля си: „Снегът положително ще го мина на твоя сметка, и то по високата тарифа“.

Гръко-римският свят навярно е заимствал изкуството да се строят подземни складове за лед от Изтока. Предполага си, че първият грък, започнал да ги строи, е Александър Македонски. Класикът в кулинарната област Атеней съобщава, че по време на своята кампания в Северна Индия Александър „изкопал 30 ями за изстудяване, които напълнил със сняг и покрил с дъбови клонки. По този начин…снегът щял да се запази по-дълго време“.

В Близкия изток традицията да се строят складове за лед датира още от 1700 г.пр.Хр. Зимри Лин, владетел на Мари /царство в Северозападен Ирак/, се хвали в един от надписите си, че построил близо до столицата бит шурипим /склад за лед/, „какъвто досега не е строил нито един цар на брега на Ефрат“. Текстът също така описва откъде е бил докарван ледът, с който са пълнели съоръжението. То навярно било също такава яма като подземните хладилници на гърците и римляните.

Хладилното изкуство има дълга история и в Далечния изток. Според една литературна творба от времето на династията Тан, озаглавена Ши Кин /“Канони за храната“/, поддържането на складовете за лед било свързано с ритуал, който постепенно се утвърдил като традиция. Част от ритуала била ежегодното почистване на подземните помещения и подготовката им за есенната „ледена“ реколта. Ледът бил съхраняван в склада до летните месеци, когато го използвали за запазване на плодовете и зеленчуците. Тази практика съществувала от столетия: дворът на по-късните императори от династията Джоу разполагал със специален екип от слуги /общо 94 души/, чиято задача била да се грижат за изстудяването. Те „изстудявали“ всичко – от виното за трапезата на императора до тялото на починалия владетел.

Археологически находки от ерата на династията Цин потвърждават тази практика. В столицата Сиенян, построена от Първия император Шъ Хуан Ди, бил изграден луксозен вариант на простата хладилна яма. Това бил голям „хладилник“ от керамични пръстени, който поставяли в земята на дълбочина около 13 м.

Най-старите останки от склад за лед в Китай и в целия свят били открити през 1976-1977 г. по време на разкопки около двореца в Йончен, древната столица на провинция Шънси. Построен през 7 в.пр.Хр., този склад има различна конструкция от съоръженията на Първия император. Ледът бил съхраняван в плитка яма, почти квадратна по форма, и го вадели през шлюзови врати, направени от дъбови дъски. Между дъските имало пласт от оризови люспи за изолация. Вратите били свързани с центъра на хранилището с наклонена рампа, в която бил вграден дренажен канал, а по него водата от топящия се лед изтичала в близката река. Литературни източници свидетелстват, че подобни хладилни съоръжения съществували в Китай в още по-стари времена. По някои данни съоръжение от този род може би е съществувало още през 1100 г.пр.Хр.

Изстудяване без сняг

В древния свят били измислени начини за охлаждане на водата без помощта на вносен или консервиран сняг. Родина на това откритие са две от най-горещите страни – Египет и Индия, което е напълно естествено. Египтяните и индийците използвали прости физически принципи: излъчване и изпарение. Атеней описва как охлаждали водата в Египет, оставяйки я на покрива през нощта:

„През деня оставят речната вода на слънце и когато дойде нощта, прецеждат гъстата утайка и отнасят водата в глинени делви на най-високата част от къщата. През цялата нощ двама роби мокрят стените на делвите. Сутринта ги свалят долу, поставят ги сред куп слама и използват водата от тях, без да има нужда от сняг или нещо друго“.

По този метод водата се охлажда от въздуха, като топлината ѝ се излъчва в атмосферата. Необходимо е единствено чисто нощно небе, за да може водата да излъчи топлината си. Така температурата ѝ пада под 0 градуса.

Поливането на делвите с вода през нощта водело до допълнителна загуба на топлина заради изпарението – една друга техника, която древните египтяни добре познавали. Рисунки в египетските гробници показват как роби размахват ветрила над големи делви за съхраняване на продукти. Делвите били направени от пореста глина, което позволявало малка част от съдържимото да се просмуква навън и да се изпарява от глинената повърхност. Заедно с изпаряващата се течност излизала и част от топлината, с което спадала общата температура на съхранявания продукт – точно както при изпотяване спада температурата на човешкото тяло. Същият способ се използва и днес от селяните в Близкия изток. Съвременни експерименти доказват, че с подобна технология може да се изстуди вода до 25 градуса под температурата на помещението, в което се прави опитът.

Един по-ефикасен метод на изпарение се използва в Индия от незапомнени времена. Европейски пътешественици от 19 в. съобщили за плитки глинени съдове с вода, наредени един до друг, покрити със слама или захарна тръстика, и изложени на течение. Изпарението изстудявало водата до образуване на малки ледени частици. Във водата се добавяла малко сол и така тя замръзвала по-бавно. Този факт е отбелязан в индийски текст от 4 в.пр.Хр. Подобен на индийския начин на изпаряване прилагали естонците около 800 г.сл.Хр., което знаем от различни литературни източници.

Макар че тези древни египетски и индийски методи могат да ни изглеждат примитивни, струва си да ги запомним. Един прекрасен ден, когато светът се сблъска с неминуема енергийна криза, те могат да се окажат добре дошли за последните ни запаси.

/по материали от книгата „Древните изобретения“ т.1, на Питър Джеймс и Ник Торп/

Снимка: http://pixabay.com