„От всичките ни чувства надеждата е единственото, което не ни принадлежи. Надеждата принадлежи на живота“ – Хулио Кортасар

На 26 август 1914 година в окупирания от немците Брюксел, където баща му е търговски представител, се ражда писателят ХУЛИО КОРТАСАР.

Скоро семейството се завръща в Буенос Айрес. Там Хулио завършва училище, учи в университет, учителства, а през 1944 г. е назначен за преподавател по френска литература в новооткрития университет в Мендоса. Противник на перонисткия режим, емигрира във Франция (1951) с отпусната от френското правителство стипендия и остава там до края на живота си. Работи като преводач, включително и за ЮНЕСКО.

През 1981 г. получава френско гражданство. Активно подкрепя Кубинската революция, сандинисткото правителство в Никарагуа и борбата за човешки права в Латинска Америка. Неговите левичарски възгледи са причина да бъде много превеждан на български през 70-те години, макар естетиката на творбите му да е в разрез с тогавашната идеология.

Признат майстор на магическия реализъм и един от най-влиятелните латиноамерикански писатели, големият аржентинец е автор на много разкази, поезия и няколко романа. Обича експериментите, често книгите му приличат на пъзел, който всеки може да сглоби сам, или се четат отзад напред. Критиците са убедени, че романът „Игра на дама” е един от програмните на ХХ век. Пише толкова ярко и кинематографично, че голяма част от неговите истории са екранизирани.

През 1978 г. по време на лекции, които чете в Канада, Кортасар се запознава с Керъл Дънлоп – американска журналистка, писателка, преводачка и правозащитничка. Оженват се и въпреки голямата разлика в годините (35), живеят в пълна хармония до нейната смърт през 1982 г. Вече болен от левкемия, писателят е потресен от раздялата със своята последна и голяма любов, бързо угасва и умира 2 години след нея.

Августина Савова