Откога съществуват игрите с топка?

Игрите с топка съществували през цялата документирана човешка история в най-разнообразни форми. Прости игри с топка имало във всички древни общества от Египет до Австралия. Египетските топки отпреди 4000 години били направени от мека кожа или фина ленена тъкан, пълни със слама или нарязана тръстика. Те били ритани свободно или с цел улавяне, като правилата били твърде елементарни. Гръцките игри с топка също не се подчинявали на някакви сложни правила. Те се играели най-вече от момчета. Целта на играта била или да се удари противникът с топката, или да се улови хвърлената топка. Една игра обаче била предвестник на американския футбол: играчите трябвало да хвърлят или да пренесат топката, направена от надут волски или свински мехур, отвъд дадена линия, а противниците се опитвали да им я отнемат.

ФУТБОЛ

Безспорният предшественик на футбола била китайската игра цу джу, популярна през 3 в. пр. Хр. Топката била кожена, първо с пълнеж, по-късно я надували, за да издържа по-дълго. Можело да се играе с крака и тяло, но не и с ръце. В една аристократична вариация на играта, демонстрирана пред императорския дворец, борещите се отбори опитвали с шут да прекарат топката през малка дупка в копринена мрежа. Понякога се включвал и самият император. Жените също имали свой вариант на тази игра с осем участници, наречена „Осем безсмъртни прекосяват морето“. Любопитно е, че този китайски „спорт на царете“ бил „спорт на селяните“ в Англия през 14 в. Футбол играели цели тълпи от стотици хора, счупените крайници били често явление, не липсвали и смъртни случаи.

Американските индианци имали свой вариант на американския футбол – лакрос /или багатауай на ирокезки/. Играта била характерна за източната част на Северна Америка. Тя е описана от европейските наблюдатели през 17 в. като древен местен спорт. В тази динамична битка участвали до 500 воини от всеки отбор, често от различни села. Единият отбор бил боядисан в тъмна, другият – в светла боя. Идеята била да се подхване топката в кухо стъбло от дърво /по-късно използвали извита ракета с мрежа от животински сухожилия или конопено въже/ и да се тича с нея към целта. Отбелязването на гол било трудна задача, усложнена допълнително и от факта, че вратари били шаманите, които тичали по игрището, насочвани от духовете.

ПОЛО

Връщайки се в Китай, можем да констатираме, че популярността на футбола била засенчена по времето на династията Тан /618-906 г.сл.Хр./ от играта поло. Тя била измислена в древна Персия /Иран/, може би 500 г.пр.Хр. В някои средновековни книги дори се говори, че Александър Велики /356-323 г.пр.Хр./ получил стик за поло след завоюването на Персийската империя. По-достоверно е преданието, че Адашир, основател на династията на Сасанидите в Иран през 224 г., бил голям любител на полото. Играчите яздели коне и гонели топката с дълги дървени стикове. Целта била така да се удари кожената топка със стика, че да премине през врата, образувана от две странични греди на разстояние 7,5 м. една от друга.

Бидейки единствената игра с топка, в която играчите били конници, полото имало огромен успех сред азиатските номади. Те го разпространили във Византия през 1100 г. и на изток в Китай в началото на 8 в. Китайските принцове отглеждали специални конски стада за играта поло.

ГОЛФ

Голфът се появява относително късно и много историци на тази игра твърдят, че тя произхожда от средновековния холандски спорт колвен. Той бил упражняван върху леда на замръзнали езера и канали, или върху павиран корт, наречен колфбан. Състезателите опитвали да улучат с топката два стълба, поставени на срещуположните краища на корта, с минимален брой удари на стика. Но топката, с размерите на грейпфрут и тегло около килограм, доста трудно се движела по терена.

В действителност най-ранната версия на голфа изглежда била китайската игра циуван /игра с удряне на топка/, спомената за първи път през 943 г. Тя била много популярна по време на династията Сун /960-1279 г./, особено сред военните. Даже някои императори се увличали от нея. За циуван вече били необходими площадки, мишени, дупки в земята, означени със знаменца, топки от твърда дървесина и стикове с бамбукови дръжки и лопатки от здраво дърво. Така че тази китайска игра била по-близка до голфа от холандския колвен. Китайските историци са на мнение, че търговците са пренесли циуван в Европа, на чиято основа възникнал и съвременният голф. Като констатираме близостта на термините голф и колф, може би е по-правилно да приемем, че голфът е рожба на различни влияния, които се съчетават и раждат нещо по-различно.

Откъдето и да идва, голфът започва да се играе в Англия през 14 в. Оттогава датира и цветният стъклопис на катедралата в Глостър, където е изобразена игра на голф. Първото писмено споменаване на тази игра в Британия е във връзка със закон, приет от Шотланския парламент през март 1457 г. Този закон предлага на ясен староанглийски „голфът да не се използва“. Причината за антиголфовото законодателство е, че играта пречела на редовните упражнения по стрелба с лък за нуждите на гражданската отбрана. След още сто години обаче голфът надживял отрицателната реакция и станал национален спорт на Шотландия. През 1552 г. бил основан клубът за голф „Сейнт Ендрю“, най-старият клуб на любителите на голф в света.

БАДМИНТОН И ТЕНИС

При все, че модерният бадминтон произлиза от игра, измислена от Бофорския херцог и практикувана във внушителното му имение Бадминтън в Глостършир около 1870 г., играта всъщност води началото си от древен Китай. Преди около две хиляди години там била известна ритуална игра с „птичка от пера“. Целта била да се държи „птичката“ във въздуха колкото може повече, без да се пропуска удар; колкото пъти тя излитала нагоре, толкова години щял да живее съответният играч. Този ритуал по-късно еволюирал в състезание между двама души, при което „птичката“ /кръгло парче корк със забити в него пера/ била удряна от всеки играч в посока към другия, като всеки неуспял удар бил точка в полза на опонента. Играта се появила в Англия през 14 в. и била наречена „подметало“, т.е. нещо, което се подмята напред-назад. През 19 в. тя вече била признат спорт.

Произходът на тениса е забулен в повече тайнственост. „Истинският“ или „кралският“ тенис, от който е произлязъл днешният модерен тенис на корт, бил практикуван във Франция през 12 в., особено в манастирите. По това време топката била удряна с дланта на ръката, по-късно играчите използвали ръкавици и на още по-късен етап – доста особени ръкавици с опъната мрежа от въже. Откъде монасите са научили играта не се знае. Възможно е тя да е била една от многото новости, донесени от християнските кръстоносци от Изтока, но засега липсва потвърждение на тази атрактивна теория.

МЕКСИКАНСКАТА ИГРА НА ТОПКА

Най-необикновеният спорт на древния свят била, без съмнение, свещената игра на топка от Централна Америка и южните части на днешните Съединени щати. За първи път тя се появила около 1000 г.пр.Хр. у олмеките, обитаващи крайбрежието на Мексиканския залив, а после се разпространила и сред по-късните велики цивилизации от региона. От самото начало тя била привилегия на най-високопоставените членове на обществото. Колосалните олмекски глави, изваяни от базалт, докаран от планини на 80 км разстояние и тежащи до 44 тона, са на олмекски владетели. Отличителен белег на скулптурите са особените шапки. Едно разумно обяснение е, че се касае за защитни шлемове за свещената игра на топка, подобни на тези, използвани от съвременните играчи на поло.

Най-ранните кортове за игра на топка били прости басейни с подпорни стени от пръст, но около 1000 г. конструкцията им се усложнила. При Чичен Итца двете паралелни стени били дълги около 85 м., разстоянието между тях било 30 м., а височината им – малко повече от 8 м. По времето на ацтеките кортовете били с формата на главно латинско I, като в двата края имало храмове, а покрай стените били наредени пейки за зрителите. По средата на стените, които обикновено били високи около 3,6 м., били поставяни каменни или дървени пръстени. Топката била плътна гумена сфера с диаметър около 15 см. За да се предпазват от тежката топка, благородните играчи /и ограничен брой професионалисти/ носели защитни шлемове, широки пояси от твърдо дърво и кожа, набедреници, наколенки и една ръкавица.

След като топката се вкарвала в игра, играчите трябвало да я подават на съотборниците си, използвайки крака и лакти. Топката не трябвало да премине в противниковата половина на игрището, защото това означавало загубена точка за отбора. Възбудената тълпа започвала облози за изхода на срещата. Според един испански летописец, зрителите залагали „злато, тюркоази, роби, богати мантии, даже царевични ниви и къщи“. Най-добрите играчи били в състояние да прекарат топката през пръстена отстрани на корта, с което печелели срещата. Победителите имали право да присвоят дрехите и скъпоценностите на зрителите, не успели своевременно да се отдалечат. Играта имала и религиозен характер, което се вижда от факта, че по движението на топката били правени предсказания. А загубилият тим трябвало да плати тежка цена за поражението. Много скулптурни релефи, намерени край подобни кортове, изобразяват обезглавяването на играч, принесен в жертва на боговете.

/По материали от книгата „Древните изобретения“, т.2, на Питър Джеймс и Ник Торп/