Отбелязваме Международния ден на балета

На 29 април се отбелязва Международният ден на балета – онова съвършено изкуство, което чрез изяществото на танца ни пренася в свят, изпълнен с красота и грация.

29 април е обявен за Международен ден на балета от ЮНЕСКО на сесия, провела се в София през 1982 г. Датата не е случайна, защото на 29 април 1727 г. е роден френският балетмайстор Жан-Жорж Новер, признат за „бащата на съвременния балет“. Новер е разработил принципите на героическия балет и на балета-трагедия. През 1759 г. излиза неговият труд „Писма за танца и балетите“, в който той обосновава принципите на балета-пиеса чрез пантомима и танц, разработени от композитор, хореограф и художник.

Каква е историята на това изящно изкуство? Терминът “балет” произхожда от къснолатинското „балло“, което означава „танцувам“. На различни езици днес балет означава едно и също: сценическо изкуство, чието съдържание се изразява чрез танцово-музикални образи.

Балетът се заражда в Италия, но е пренесен във Франция от Катерина Медичи, която се омъжва за наследника на френския престол Анри II през първата половина на XVI век. Тогава, за да развличат гостите в двореца, артистите танцуват, пеят и рецитират. 

Европейският балет се заражда по времето на Ренесанса под формата на бални и народни танци. Една от първите истински балетни постановки с музика, танц и драматургия е поставена през 1581 година от италианския цигулар и учител по танци Балтазар Божуайо. Постановката, която се нарича “Цирцея и нимфите” и продължава цели пет часа, струва на хазната 400 000 екю. Златотъканите костюми са обсипани със скъпоценни камъни, а вълшебната пръчка на Цирцея е от чисто злато.

След време френският крал Луи XIV открива първото училище по балет – “Кралска академия за танци” в Париж. През 1671 г. Пиер Бушан, преподавател в академията, установява петте позиции на краката, които са основа на всички балетни стъпки.

Руският балет възниква през XVII век, а националната балетна школа се оформя през XIX век. Тя събира най-добрите постижения на водещите световни балетни школи по това време и ги обогатява с традициите на руския народен танц. Една от звездите на руския балет тогава е Анна Павлова. През XX век в летописите на световния балет записват имената си Галина Уланова, Майя Плисецкая, Михаил Баришников, Рудолф Нуриев.

Балетът във Великобритания /Кралска опера и балет/ и в САЩ се развива през ХХ век. Сред известните балетисти от онова време са Айседора Дънкан, Джордж Баланчин, Марта Греъм, Морис Бежар и др.

Началото на професионалния балет в България е поставено на сцената на Софийската народна опера през 1928 г. с балета „Копелия“ /“Копелия или момичето с емайловите очи“ по музика на Лео Делиб/. Постановчик е балетмайсторът Анастас Петров /1899-1978/, считан за основоположник на балетното изкуство у нас. От 1927 до 1935 г. той е единственият мъж-танцьор в Софийската народна опера и единственият солист в оперни  представления и балетни спектакли. Анастас Петров е сред първите балетни педагози в България. Още с назначаването си през 1927 г. той организира школа по класически танц и започва подготовката на балетистите, които са му необходими за различните постановки. С група от двадесет и трима балетни артисти той проправя пътя не само на балета при Софийската народна опера, но и на българското балетно изкуство. Ръководената от него балетна школа в София съществува до 1944 г. По време на кариерата си поставя танците в над деветдесет опери и създава шестнадесет самостоятелни балетни постановки, част от които са образци на българския танцов театър. За обогатяване на европейската танцова традиция през 1977 г. получава Хердерова награда.