“Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре.” – Шарлот БРОНТЕ

В английската литература особено място заемат сестрите Бронте – ценени, обичани и четени до днес. Техните книги са изключително популярни през XIX-ти и XX-ти век. Създадени във Викторианска Англия, консервативно гледаща на жените писателки, романите им успешно разчупват старите възгледи. 

„Те създадоха нов тип героиня, която започва да отхвърля ролята на жертва, приписвана й често от авторите мъже; те направиха много за промяната на начина, по който са били възприемани жените, илюстрирайки новите им социални, психологически и емоционални възможности.“   (проф. Герт Бюленс)

Шарлот Бронте е родена на 21 април 1816 г. в Торнтън, Северна Англия. Баща й Патрик Бронте е ирландец, който със стипендия завършва университета в Кеймбрдж и от обикновен ковач става пастор. Сменя няколко енории преди да се премести като англикански свещеник със съпругата си Мария и шестте малки деца в отдалеченото селце Хауърт, Западен Йоркшир. Скоро след това майката умира. Децата остават под грижите основно на своята леля – строга пуританка, която идва специално за това от Корнуол. Бащата е интелигентен човек с литературни интереси, сам пише непризнати творби. Строг, нервен и избухлив, с възрастта и влошаване на здравето си, става все по-затворен. Въпреки желанието му децата да се развиват интелектуално, не може да им даде нищо повече от подслон и храна.

„Домът, в който израстват бъдещите писателки Шарлот, Емили и Ан Бронте, е обграден от две страни с гробище. Каменните плочи така плътно покриват земята, че не остава място дори за стръкче трева.“

Шарлот е трето дете в семейството и заедно със сестрите си е изпратена да учи 8-годишна в девическо училище в Кован Бридж,  Ланкашир. Лошите условия и храна в колежа, съчетани със сурова дисциплина, оставят дълбоки травми в психиката на децата. Поразяват и здравето им. Двете по-големи сестри се разболяват и умират от туберкулоза. Това кара бащата да прибере Шарлот и по-малката Емили преждевременно. А мрачната училищна атмосфера години по-късно ще оживее в романа „Джейн Еър“.  Двете момичета се завръщат отново в Хауърт.  Цели пет години домът им се превръща в много интересно място, въпреки строгите порядки, многото работа и изолираността от външния свят. В свободното време те са оставени да правят, каквото желаят. И Шарлот, като най-голяма, организира учението и игрите на по-малките Емили, Ан и Брануел. Четат всички вестници и книги, купувани от баща им, сами пишат стихове, пиеси и приказки, рисуват и свирят. В къщи или из околните мочурища и хълмове, те живеят в свой измислен свят, плод на въображението им. Създават романтични приказки за кралства и приключения, останали в ръкопис и говорещи за ранните писателски увлечения на сестрите Бронте, подготвили ги за писателска кариера.

15-годишната Шарлот е изпратена да продължи обучението си в Роу Хед при мис Улър, където създава трайни приятелства, важни през целия й живот. Писмата между нея и Елън Нъси или Мари Тайло са ценен източник на сведения за биографията на писателката. След година и половина в училището, Шарлот се прибира в дома си, за да помага в обучението на своите сестри. Една година по-късно написва „Зеленото джудже“ под името Уелсли. Отдадена всецяло на семейството, през 1835 г. решава да се завърне при мис Улър и остава три години като учителка, за да помогне на Брануел, начеващ художник, на когото възлагат големи надежди. Далеч от родния въздух, здравето й се влошава, често изпада в меланхолия. След няколко предложения за брак, които отхвърля, приема работата на гувернантка. Сменя различни семейства в Йоркшир – това е единствената й възможност да изплати дълговете на  талантливия си, но непостоянен и подвластен на алкохола и опиатите брат.

През 1842 г. Шарлот и Емили заминават за Брюксел да усъвършенстват езиковите си умения. Мечтаят да открият свое девическо училище с обещани от тяхната леля пари. Записват се в пансиона на семейство Егер. Скоро се налага да прекъснат престоя си поради  смъртта на лелята. След няколко месеца Шарлот се връща там, за да учи и преподава едновртеменно. Този път е сама, без Емили. Остава една година, но не е щастлива. Чувства се самотна и депресирана. Привлечена е от ума, чувството за хумор и ексцентричната личност на Константин Егер. Той я вдъхновява и помага да разкрие таланта си. Почти влюбена в него, но усещаща и ревността на съпругата му, тя все по-често копнее за дома. И след близо две години се завръща в Хауърт. Вече е осъзнала възможностите си, придобила е литературни познания и събрала материал за бъдещи творби. Романите „Учителят“ и „Вийет“ са родени от брюкселските й преживелици.

Случайно открити, няколко стихотворения на Емили раждат идеята у Шарлот за общ том с творби на трите сестри, който излиза през 1846 г. За да бъдат приети сериозно като писателки, а не пренебрежително само защото са жени, използват псевдоними – братя Кърър, Елис и Актън Бел (съответно Шарлот, Емили и Ан). Продадени са само две бройки, но важното е, че е поставено началото на пътя, водещ до стотици стихотворения и седем романа на сестрите, два от които („Джейн Еър“ и „Брулени хълмове“) са сред най-четените и популярни английски творби.

След неуспешните опити на Шарлот да издаде първия си роман „Учителят“, вторият – „Джейн Еър“, има по-щастлива съдба. Появява се през 1847 г., предизвиквайки силен интерес у читателите и крайните мнения на критиката. Не може да бъде отречено, обаче, че „историята е разказана добре и притежава качествата на бестселърите от всички епохи“,  че съдържа „революционни“ елементи – най-вече образът на главната героиня. За онова време е неприемливо, дори скандално, жената и мъжът да бъдат равнопоставени в любовта, духа и поведението, още повече между хора с различно социално положение. Достойнството, свободната воля и чувството за справедливост на жена, при това и бедна, не занимава обществото. Затова появата на героиня като Джейн Еър – „толкова крехка и толкова твърда“,  силна, свободна и независима в действията си – е нещо ново и непознато дотогава в английската литература, в разрез с морала на времето, в което живее авторката.

Получила подкрепата на читателите и водещите литератори, Шарлот Бронте излиза от сянката на своя псевдоним Кърър Бел и заявява личността си в лондонските писателски кръгове. Въпреки, че никога не напуска Хауърт и своя баща, често е в английската столица, където създава приятелства с писателките Хариет Мартино – първата жена-социолог и Елизабет Гаскел. Нейният успех дава възможност бързо да стигнат до читателите и романите на сестрите й – „Брулени хълмове“ на Емили и „Агнес Грей“ на Ан. Много скоро тя започва трети роман – „Шърли“. Облаците сякаш изчезват от техния живот и нахлува светлинка. Но това е за кратко. За по-малко от година (септември 1848 – май 1849) загубва най-любимите си хора. Първо умира брат й Брануел. Малко след него – Емили и Ан, също от туберкулоза. Настъпва тежко време за Шарлот. Тя потъва в самота и мъка. Успява някак да се измъкне, търсейки спасение в писането. Завършва „Шърли“ и издава книгата през 1849 г. Три години посвещава на последния си роман – „Вийет“, връщащ я в брюкселските й години. Малко преди да бъде публикуван през 1853 г., тя получава предложение за женитба от помощника на баща си Артър Бел Никълс, отдавна влюбен в нея. След колебание, приема и през лятото на 1854 г. се омъжва. Появява се възможност най-после да бъде щастлива. Двамата заминават на сватбено пътешествие в Ирландия, тя започва нов роман – „Ева“, от който са останали само няколко страници. Скоро разбира, че очаква дете, но здравето й се влошава все повече. Дали от туберкулоза или тифус, или пък от дехидратация и недохранване заради тежката бременност, не е ясно, но на 31 март 1855 г. Шарлот умира заедно с нероденото си бебе.

Остават нейните творби– важна част от английската литературна класика. Те са и едни от най-филмираните произведения в английската литература. Първи се появява на екран романът „Шърли“ – през 1922 г. Около девет са екранизациите на „Джейн Еър“ между 1934 и 2011 г., а по „Вийет“ е направен сериал (1970). В България сестрите Бронте са познати с всичките си романи и са „най-добре представените викториански писатели, като изпреварват дори твърде често печатания Чарлз Дикенс.“

Августина Савова, 2021