„Опитвал ли е някой да си спомни любовта? Това е като да си припомниш аромата на роза под стъклен похлупак. Може да видиш розата, но няма да усетиш аромата.” – Артър Милър

Артър Милър е световноизвестен американски писател, автор на някои от най-значимите драматургични творби на XX век.

Милър е роден в Ню Йорк. Точно преди Голямата депресия баща му фалира и семейството остава на прага на бедността. Резкият обрат на съдбата оказва силно влияние върху Милър, който в много от пиесите си показва как семейството се разпада заради обществения закон, издигнал парите в основна ценност.

В училище той се интересува повече от спорт, отколкото от литература, но всичко се променя, когато прочита романа на Достоевски „Братя Карамазови”. Тогава решава да стане писател и записва журналистика в университета на Мичиган.

Първата му успешна пиеса –„Всичките ми синове”- е поставена, когато Милър е на 32 години. Чрез героя си – фабрикант, който продава дефектни самолетни части по време на Втората световна война – драматургът показва как жаждата за пари в обществото насърчава човешките пороци. Две години по-късно е поставена и най-известната пиеса на Милър „Смъртта на търговския пътник”. В нея героят се самоубива, когато осъзнава, че никога няма да постигне обществено признание и успех. През 1949 година пиесата е отличена с наградата „Пулицър”.

През 1959 година А. Милър създава пиесата „Салемските вещици” за лова на вещици в Салем през XVII век, с която осъжда антикомунистическите гонения в САЩ по време на маккартизма.

Милър има и две документални книги –„В Русия” и „Китайски сблъсъци”, както и автобиография, илюстрирани с фотографии, направени от последната му жена. Някои от произведенията му са филмирани. Първият филм по „Смъртта на търговския пътник” се появява през 1951 г. и е носител на наградата „Златен глобус“, а също така е номиниран за „Оскар“, има награда от Британската академия и Филмовия фестивал във Венеция. През 1985 г. излиза следващата адаптация на пиесата. Главните роли са изиграни от: Дъстин Хофман, Кейт Рийд, Джон Малкович, Стивън Ленг. Лентата е номинирана за „Златен глобус”, а Д. Хофман печели награди „Златен глобус“ и „Еми“.

Той е лауреат и на най-престижната награда в испаноезичния свят – „Принцът на Астурия”, наричан испанската Нобелова награда (2002). В решението на журито, ръководено от президента на Испанската кралска академия за езика Виктор Гарсиа де ла Конча, се отбелязва, че  Артър Милър „е безспорен майстор на съвременната драма, който в своите произведения е отразил основните конфликти, проблеми и надежди на съвременното общество, издигайки по този начин хуманистичното значение на театъра като изкуство”. Лауреатите получават статуетка на Хуан Миро, грамота и парична премия от 50 хиляди евро.

Кои са жените в живота на Милър?

Две години след като завършва университета, през 1940 г. Милър се жени за Мери Слейтъри, имат две деца – Джейн Елън и Робърт, но се развеждат през 1956-а  заради връзката му с Мерилин Монро.

Следва брак с Мерилин Монро, за който критиците казват:  „Бракът на Милър с Мерилин Монро, в много по-голяма степен от наградите и драматургичните му успехи, го прави публична, популярна личност. По този повод колегата му Норман Мейлър не без ирония отбелязва: „Най-сетне един от най-великитe американски мозъци се сля с най-великото американско тяло.” Макар че бракът им продължава едва четири години – от 1956 до 1960 г., той тотално разтърсва Милър.  Съвместните им години  са изпълнени с напрежение и разочарования, но вероятно има и добри моменти – защо иначе Артър Милът би посветил един от сборниците си с пиеси на Мерилин? Милър е автор и на сценария на последния филм на Мерилин – „Непригодните” (1961 г.).  През 1961 година Артър Милър и Мерилин Монро се развеждат, а година по-късно тя се самоубива. До края на живота си той боледува от последствията от отношенията си с Монро.

За третата си съпруга – фотографката Инге Морат, драматургът се жени през 1962 г., живее с нея до смъртта й през 2002 г. Заедно създават няколко книги, посветени предимно на пътуванията им из Русия и Китай. Имат син и дъщеря Ребека. Всъщност за едното от децата  Милър не споменава никъде, дори в автобиографичната си книга. Тъкмо това не успява да прости американската преса на своето галено момче – че след раждането на сина му Дейвид през 1962 г. той го дава в дом за хора с увреждания заради вродения синдром на Даун и никога повече не отива да го види, нито пък споменава изобщо за него.

Артър Милър умира от сърдечна недостатъчност на 89-годишна възраст на 10 февруари 2005 г.