„Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.” – Джек Лондон

На 12 януари 1876 година в Сан Франсиско е роден Джек Лондон.

Рождено му име е Джон Грифит Чейни. Той е осиновен, а за негов биологичен баща е считан известният на времето “професор” астролог Уилям Чейни, но писателят носи фамилното име на осиновителя си. Детството му преминава в бедност. През 1897 година заминава по време на „златната треска” за Клондайк и става златотърсач, като се сдобива с материал за първите си успешни разкази. Стига до заключението, че единствената му надежда да получи образование е да „продава мозъка си“. През целия си живот гледа на писането като на работа, то е неговият билет за измъкване от бедността, средство да победи богатите, играейки по техните правила. През 1901 година социалистическата партия издига кандидатурата на Джек Лондон за кмет на Оуклънд, но изборите спечелва друг кандидат. Тогава Лондон се отдава на упорита писателска дейност, която му донася широка популярност още приживе.  Пише както художествени, така и публицистични произведения.

Първият му роман “Синът на вълка” е публикуван през 1900 година. В “Дивото зове” (1903 г.) огромното домашно куче Бък открива, че инстинктът му непреодолимо го влече към дивия живот и става водач на вълча глутница. “Белият зъб” (1906 г.) и “Сияйна зора” (1910 г.) са посрещнати с жив интерес от широката читателска публика. Междувременно той се жени два пъти и има две дъщери от първия си брак. Купува си и огромно ранчо, в което прекарва живота си в писане. Смъртта на Джек Лондон е спорна. В смъртния му акт е записано, че е починал на 22 ноември 1916 г. от уремия (обща интоксикация при остра бъбречна недостатъчност). Според слухове обаче сред негови съвременници, той се е самоубил. Според една от версиите е починал от свръхдоза морфин, който през последните си години е взимал срещу силни болки.

Книгите на Джек Лондон можете да ползвате в “Библиотека Зора”.