„Обществото е като вряща вода – това, което вчера е било на дъното, днес се издига …“ – Болеслав Прус

„Велико сърце, което обикна всичко малко, презряно и тъжно.

Прус – това е сърцето на народа.“ 

( Стефан  Жеромски)

 Александър Гловацки, станал известен в света на литературата като БОЛЕСЛАВ ПРУС, е роден на 20 август 1847 г. в Хрубешов, Люблинско воеводство. Загубва родителите си, обеднели шляхтичи, много рано.  Отгледан е от своята баба,  а след смъртта й грижите за него поема доста по-големият брат, вече учител по история. Едва 16-годишен е, когато избухва Полското януарско въстание. Напуска училище, за да се сражава. В боевете е тежко ранен, а след потушаване на въстанието и арестуван.

През 1866 г. завършва гимназията в Люблин и се записва  студент във Физико-математическия факултет на Варшавския университет. Издържа се сам с частни уроци и мечтае да стане учен-откривател. Стоически понася огромни трудности и лишения, за да се посвети на науката, която чувства като свое призвание. И все пак не успява да се справи, принуден е да се откаже от следването. Четири години сменя различни професии – от обикновен работник до учител. Накрая, през 1972 г., избира журналистиката, която му дава сигурност в живота и му помага да развие литературния си талант, а той й остава верен до края.

Сменя различни варшавски вестници, в които всяка седмица публикува свои материали. Често се налага да пише едновременно за няколко издания и така „хрониките“ му набъбват до 20 обемисти тома, издадени много след неговата смърт.  Те са истинска „енциклопедия на варшавския живот“, на живота в цяла Полша, та дори и Европа – в продължение на половин век. С интересните коментари и комичен привкус, те са истински ключ към  останалото творчество на писателя. От тях той черпи идеи за първите си разкази – прелюдия към големите романи, в които блесва талантът му  на „психолог и хуморист от висока класа“.

В началото публикува най-вече научнопопулярни съчинения. Подписва ги с истинското си име. Все повече, обаче, се връща към увлечението си от гимназиалните години да пише хумористични разкази. Така се появяват неговите весели фейлетони под  псевдонима Болеслав Прус.

През тези години редом с творческите вълнения писателят изживява и други – романтични. Техен обект е Октавия Трембинска – далечна братовчедка, която става негова съпруга през 1875 г.  Двамата сключват брак и трайно  се установяват във Варшава. Това е времето, когато формиралата се вече полска буржоазия създава своята идеология – позитивизма. А хората на изкуството и културата, приели тези идеи, ги обличат във форма. Подлагащи на критика невежеството, предразсъдъците и феодалните остатъци, те гледат с надежда към настъплението на индустрията и техническите нововъведения. Вярват, че с тях ще дойде благоденствие за всички, както и мечтаното разбирателство между хората.  Част от тази група творци е и Болеслав Прус. Съпричастността към новостите в общественото развитие, обаче, не  пречат на доброто му и честно сърце да бъде винаги на страната на онеправданите.  Сам познал бедност и несгоди, той е особено чувствителен към детското страдание и несправедливостите в живота . Превръща ги в тема на своите разкази и повести.  През  1886 г. излиза и първият му роман – „Предна стража“,. Посветен е на Родината и срасналото се със земята селячество, на което се крепи жива Полша. Следва серия великолепни романи, появили се един след друг:

•  „Кукла“ (1890) – панорамен „роман без герой“ или по-точно има герой, но той е събирателен  – Варшава от 80-те години на XIX век, показана почти с „фотографска точност“.  
• Карикатурни образи, фарсови сцени и хумор изпълват и следващия варшавски роман – „Еманципантки“ (1894).
•  „Фараон“ (1897) е последното му голямо произведение. Той е наистина роман от световен мащаб. Преплитайки историческите и политико-социологическите си познания, Прус показва вечния конфликт между водача-реформатор и заобикалящата го консервативна среда.  Увлекателният, колоритен разказ за  древен Египет, базиращ се на задълбочени проучвания, препраща читателя към държавите 3 000 години по-късно. Нещо повече, той е възприеман от съвременниците като алегория на тогавашна. Самият автор също не отрича тази идея.

След като приключва романа за Рамзес XII и го предава за печат, писателят си подарява едно дълго четиримесечно пътуване из Германия, Швейцария и накрая – Париж. Сам е изненадан колко се доближава френската столица в действителност до описанията й  в романа „Кукла“, родени от неговото въображение след купища прочетени материали. По време на тази обиколка успява да прекара доста време с приятелите си  Стефан Жеромски и съпругата му. Това е първото и последно излизане  на Прус извън родината.

През 1909 г. издава „Деца“ – роман-критика на руската революция от 1905 г.

Смъртта на големия полски писател и журналист оставя недовършен последния му роман („Промени“) . 

На 19 май 1912 г. Болеслав Прус умира, покосен от инфаркт.

Августина Савова