“Желал бих и аз да пея, усмихнат, замечтан,
Да бъда сам, свободен, от нищо нескован,
Свой собствен повелител – за зло и за добро,
Ту шпагата да грабвам, ту своето перо,
Да пиша ей така, невзрях към суетата,
Високо да летя дори и на луната!”

(Из „Сирано дьо Бержерак” на Е. Ростан)

 

На 6 март 1619 г. в Париж се ражда петият син на адвоката Абел Сирано и Есперанса Беланже, дъщеря на богат благородник и съветник на краля. Кръщават го на дядо му Савиен Еркюл. Сам прибавя към името си титлата „дьо Бержерак” и я носи с достойнство, въпреки, че имението в Гаскон, купено някога от дядото, отдавна е продадено. Воден от огромното желание да осигури добро образование на своя син, бащата го изпраща 12-годишен да учи в Йезуитски колеж към Парижкия университет. Уви, науката не е много интересна на младия Сирано. Тук той се прославя не толкова с успех и знания, колкото с виртузно владеене на шпагата и многобройните дуели, в които участва. Честа причина е необичайно големият му нос. Достатъчно е само някой да погледне към него и разпрата пламва. А понякога се дуелира и така – без причина, за всеки случай. На 26 години завършва колежа, уверен в литературните си познания и познаващ древните езици. Заминава на военна служба като кралски гвардеец. И отново си спечелва славата на скандалджия и грубиян, участник в битки, от които неизменно излиза победител. Сражава се пламенно за краля и получава тежки рани, заради които 5 години по-късно е принуден да напусне службата при Негово Величество. Едва тогава има време за личен живот. Въпреки славата на бохем и любимец на жените, според приятеля му Анри Лебра, той е доста сдържан по отношение на виното и нежния пол. Увлича се повече от философските идеи и света на литературата.

Подпис на Сирано дьо Бержерак

Прописал някак от скука и липса на други занимания, на 20 години прави първия си литературен опит и това е трагедията „Смъртта на Агрипина“. Пак в колежанските години написва и комедията „Изиграният педант“, цели части от която Молиер копира в „Хитрините на Скапен“. Около средата на XVII в. осмива в 7 сатирични памфлета икономическата политика на кардинал Мазарини. Най-значимата му работа са творбите „Пътешествие до Луната“ и „История на държавите и империите на Слънцето“. Техният текст бил силно променен от издателя, а оригиналната версия, възстановена по ръкописите на автора, е публикувана чак през XX в. Тези писания са едни от първите, класифицирани като „научна фантастика“. 

Животът на мускетаря, поета и философа Сирано дьо Бержерак завършва най-неочаквано на 36 години. Причината е случайно паднала върху главата му дъска, отключила ред тежки болести. Но нито те, нито липсата на средства и подслон могат да го сломят. Пише до края, подкрепян от верния си приятел Лебра, баронеса дьо Невиле, за която се жени малко преди смъртта си, и монахинята майка Маргарет.

 

Едмон Ростан

250 години по-късно започва вторият живот на  Сирано дьо Бержерак. Подарява му го неизвестен млад автор на име Едмон Ростан.  Неговата героическа комедия в стих  „Сирано дьо Бержерак“  през 1897 г. има премиера в Париж,  в самото навечерие на Рождество Христово.  В главната роля е знаменитият актьор Констан Коклен. Представлението има голям успех. От тогава до днес, пиесата се поставя в целия свят и има многобройни радио, телевизионни и киноадаптации.