Писател и актьор, БЕНДЖАМИН (БЕН) ДЖОНСЪН е една от най-значимите фигури на английския Ренесанс. Приятел, а след това и отявлен критик на загадъчния Шекспир, той успява да излезе от сянката на великия драматург, който неминуемо налага своята мярка на всички останали творци от тази епоха. С независим характер и безспорен талант, Бен Джонсън създава в началото на XVII век нова  теория за характера на комедията. Притежава литературен авторитет и обаяние и естествено край него се оформя интелектуален кръг.

Роден е на 11 юни 1572 г. в лондонския квартал Уестминстър в семейство на пастор, който умира малко след раждането на сина си. Отгледан от пастрок, получава добро образование в Уестминстърската гимназия с преподавател Уилиам Кадмън (изтъкнат английски хуманист от елизабетинската епоха). След това участва във войната с испанците като актьор и драматург в Нидерландия. През 1597 г. се завръща в Лондон и постъпва в трупата на Хенслоу (театър „Фортуна“). Популярността му на драматург все повече расте и през 1616 г. кралят го провъзгласява за придворен поет, а след още 5 години е назначен за „разпоредител на придворните увеселения“ – длъжност, която дори създателят на английската придворна комедия Джон Лили не е получил.

Горещ почитател на Аристофан и Плавт, той реформира тогавашната английска комедия, създавайки „теория на хуморите“. Неговата идея е, чe в центъра на вниманието трябва да бъде не интригата, а обобщените човешки  характери и всеки актьор да въплъщава определен тип хумор (нрав или порок). Със самочувствие на добре образован човек, той активно участва в литературните разпри на епохата и т. нар. „война между театрите” (към която Шекспир остава напълно безразличен). Името му нашумява с две комедии с „огледални“ заглавия („Всеки в своя нрав“ и „Всеки не по своя нрав“), но истински успех драматургът завоюва с творбите от зрелия си период: „Волпоне или Лисицата“, „Епикьоне или Мълчаливата жена“, „Алхимикът“ и „Панаирът на Свети Вартоломей“. 

Интересна особеност на неговите комедии е, че действието се развива само в Лондон.

 

„Най-силните години на Бен Джонсън като творец съвпадат с последния период от творчеството на Шекспир, а това е било предпоставка за по-тясното им общуване като двама водещи драматурзи на епохата. Изглежда, че към този период се отнасят и техните дружески срещи в пивницата „Морска сирена“

 

 Макар да става почетен доктор на университетите в Кеймбридж и Оксфорд, Бен Джонсън прекарва последните години от живота си в оскъдица и умира на 6 август 1637 г. там, където се е родил – Уестминстър.