„Няма нищо по-изтощително от човек, който винаги е прав” – АГАТА КРИСТИ

„Старомодните” загадки на Агата Кристи продължават да имат своите читатели. Понякога, когато чакаме пристигането на влака или трябва да запълним един час в самолета, старата дама любезно ни предлага своите логически задачи със същата изисканост, с която би ни предложила чаша чай.” (Дмитри Иванов)

Агата е третото дете в семейството на Клара и Фредерик Милър. Родена е в град Торки, Великобритания, на 15 септември 1890 г. Майка й Клара е дъщеря на британски офицер, а баща й – богат американски борсов посредник. За детството си Агата Кристи си спомня:

„Имах хубав дом и градина, която обичах. Баща и майка, които се боготворяха един друг, имаха прекрасен брак и бяха много добри родители. Убедена съм, че къщата ни беше благословена.”

Твърде рано госпожа Милър остава вдовица и сама поема грижата за децата и дома. В онези години момичетата рядко ходят на училище. Прието е те да имат най-напред бавачка, после гувернантка, след това възпитателка-чужденка. Малката Агата не прави изключение.

„Спестена ми беше само гувернантката – споделя тя, от което не загубих, защото с мама ми беше много по-забавно.”

Момичето развива вкус към музиката и книгите. Само опитва да съчинява истории, а всички те са прекалено мрачни, с трагични сюжети.

Вродената любознателност и авантюристичен дух изпращат 16-годишната девойка в Париж, за да придобие умения и обноски, които да й проправят път в обществото. Учи езици и музика, танци и пиано.

В родния Торки се завръща през 1912 г. – в навечерието на Първата световна война. Тогава на бал среща бъдещия си съпруг – офицера-пилот Арчибалд Кристи. Войната избухва и той е изпратен на фронта, но още същата година – през първия му домашен отпуск, двамата се женят. Агата се дипломира като самарянка, после като сестра за първа помощ и квалифицирана болногледачка. Постъпва в градската болница като медицинска сестра-доброволка. След това става аптекар към Червения кръст. Работата в аптеката й дава познанието за тънката граница между лекарство и отрова, което ще използва и в много от романите си.

По същото време се ражда и първият й роман – „Аферата в Стайлс”, издаден след няколко години (1920). Читателите се запознават с белгийския детектив Еркюл Поаро, който ще премине през цялото творчество на обичаната писателка: „Убийството на Роджър Акройд“ („Алиби”, 1926), „Убийство в Ориент Експрес” (1934), „Азбучни убийства“ (1935), „Карти на масата“ (1936), „Смърт край Нил“ (1937) и др., до последния – „Завесата” (1975). И пак Поаро ще й осигури най-големите продажби.  Във всеки роман присъства логическа задача, има жертва, има и убиец, а читателят сам опитва да отгатне кой е извършител на престъплението.

Когато след края на войната Арчи е изпратен на обиколка из британските колонии, за да рекламира предстоящото световно изложение в Лондон (1924), съпругата му го придружава. Това е едно околосветско пътешествие с кораб, донесло на Агата Кристи не само огромно удоволствие, но и богати и разнообразни впечатления – изобилен материал за литературното й творчество.

Но щастието не трае вечно – Арчибалд се увлича по друга жена и бракът им приключва. Агата запазва фамилията Кристи. След развода за нея остава най-ценното – дъщеря им Розалинд. Сега вече писателката се чувства напълно свободна, но и единствената отговорна за живота и добруването на детето си. Настъпва най-продуктивният период в творчеството й –  пише по два-три романа на година, които се посрещат с голям интерес от читателите и й носят добри приходи.

Запазила чудесни спомени от пътешествията си по света, решава отново да странства, този път сама. И се качва на Ориент Експрес към Близкия Изток. Това пътуване се оказва съдбовно. Спирка по маршрута е Истанбул, а специално построеният луксозен хотел „Пера палас” приютява пътниците на експресния влак. Това е първата обществена сграда в Истанбул с електричество и топла вода. Тук, в стая 411, Агата Кристи пише „Убийство в Ориент експрес”. Днес тази стая е превърната в туристическа атракция, която пази не само оригиналната пишеща машина, но и духа на писателката.

В Месопотамия, на археологически разкопки среща втория си съпруг – професор Макс Малоуън. Скритите в земята тайни на историята я привличат, а у Макс намира сродна душа. Дълги години тя придружава любимия в неговите източни експедиции, като му помага при реставрацията и почистването на находките. Действието в някои от романите й се развива точно тук: „Среща със смъртта”, „Убийство в Месопотамия” и др.

Кариерата на Агата Кристи продължава 50 години, през които създава над 80 романа, 150 разказа и 19 пиеси. Нейният „Капан за мишки” е най-дълго поставяната пиеса в света, която се играе от 1952 г. насам. Книгите й са преведени на повече от 100 езика.

Писателката умира в дома си в Оксфордшир на 12 януари 1976 г. на 85-годишна възраст. Погребана е на гробището “Света Дева Мария” в селото Чолси. 

Мария Маринова