На 27 юли 1933 година е роден писателят Дончо Цончев.

Завършва геология в Софийския университет. Първо се изхранва като зидар, а после работи като геолог в Родопите и Странджа. Когато се установява в София, започва работа като учител. След това се връща към геологията, започвайки адвинистративна дейност в Министерството на горите. В света на журналистиката попада през 1968 година, когато е завеждащ редакция в изд. „Народна младеж“, зам.-гл. редактор на „Профиздат“, завеждащ отдел „Българска литература“ в сп. „Съвременник“, директор на списание „Лов и риболов“. През 1991 година е основател и директор на в. „Наслука“.  В книгите си пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Неговите герои – спортисти, геолози, рибари, ловци, работници – са свързани пряко с начина му на живот. Автор е на разкази, новели, повести и драми, някои от които са: „Мъже без вратовръзки“ (1966), „Роман на колелета“ (1970; 1974), „Червени слонове“ (1970), „Опасни типове“ (1971), „Почти любовна история“ (1972), „Принцовете“ (1976; 1991), „Ако можехме да ги чуем“ (1977), „Звезден прах“ (1981), „Къщата на песните“ (1985), романовата трилогия „Жълтата къща“ (1982-1986), „Дневникът на един геолог“ (1989), „Циганинът“ (1991), „Ние, децата на голямата лъжа“ (1992) и др. Приживе го сравняват с американските класици Джек Лондон и Ърнест Хемингуей. „Всеки съвременен писател би искал да е автор на някои от разказите на Дончо Цончев“, казва в средата на 80-те друг майстор на думите – австралиецът от Великобритания Джеймс Олдридж.

Дончо Цончев умира на 22 юли 2010 година.

Книгите му можете да заемете в Библиотека „Зора‘.