На 21 август 1902 гoдина е роден Ангел Каралийчев.

Писателската му дейност започва когато е на 17 година – в списание “Ученическа мисъл”, където помества стихотворението си “Орелът”. През 1923 година публикува революционната поема “Мауна – Лоа”, а две години по-късно и книгите “Крали Марко” и „Мечо”. Разказите, поместени в сборника “Ръж”, излязъл същата година, му печелят славата на даровит разказвач и анализатор на битието и душевността на българския селянин. Изразява моралните добродетели на българина, връзката му със земята, природата и труда. Писателят събира български и чуждестранен фолклор и го преразказва. Сред най-мащабните му творби от този период са петтомното издание на “Приказки на славянските народи” (1968 г.) и “Народни приказки от различни народи” (1967 г.). 

Той е първият български писател получил най-високото международно

отличие за детска литература – грамота на името на Ханс Кристиан Андерсен. Сред най-популярните му творби са разказът “Майчина сълза” и повестите “Ането” и “Тошко Африкански”. Превеждан е на повече от 50 езика. Писателят не спира да пише до смъртта си. Умира на 14 декември 1972 година в София.

Книгите на Ангел Каралийчев можете да ползвате в Библиотека „Зора”.

По материали от: „Биографии на български писатели”