На 21 февруари 1852 година умира писателят  Николай Василиевич Гогол.

Роден е на 20 март 1809 година в Сорочинци, Украйна, в семейство на  земевладелец. След училището в Полтава завършва Нежинския лицей за висши науки. През 1828 година, твърдо решен да стане писател, отива в Санкт Петербург. Едва двадесетгодишен публикува поемата си „Ганц Кюхелгартен“, но я изгаря поради неблагоприятна  рецензия. Започва  като чиновник, но  работата го отвращава, става учител по история, но и това  занимание не му допада. С времето литературата го привлича все повече и повече. Започва да пише на украинската тематика, която му е близка. През 1836 година е поставена пиесата му „Ревизор“, която предизвиква както възторг, така и неразбиране.

Гогол пътува много извън граница – Германия, Франция, Швейцария. Няколко години живее в Рим. Сътрудничи в алманасите „Северные цветы“ и „Литературная газета“, като така е въведен в приятелския кръг на Александър Сергеевич Пушкин. След смъртта на Пушкин през 1837 г.  се завръща  в Русия и написва най-значителната си творба – романа „Мъртви души“. Това е неговият шедьовър, влязъл в златния фонд на световната литература. Дълго и мъчително Гогол работи над втория том на романа. Вдъхновен пише, след това пада духом и унищожава написаното. По-късно с нова вяра и енергия започва всичко наново, като се опитва да превърне в „положителни образи“ сатиричните си герои. Комедията „Женитба“ и повестта „Шинел“ оставят трайни следи в руската и световна литература.

Хипохондрик по природа, изнурен от самоналожен глад по време на пости, Гогол изпада в душевно разтройство, гори ръкописите си, получава видения и дори предсказва близката си смърт три дни преди да угасне на 42 години. Погребан е в гробището на Новодевическия манастир в Москва. Последните му думи са: „Ще се смея през сълзи“.