
Никола Фурнаджиев
- 26.05.2020
- 0
На 27 май 1903 година в Пазарджик е роден Никола Фурнаджиев.
Професията на баща му налага честа промяна на местоживеенето на семейството. За първи път Фурнаджиев публикува свои стихотворения в сатиричния вестник „К’во да е”. От 1918 година редовно пише на страниците на вестниците под псевдонимите Веселяк и Дядо Лука. Година по-късно сътрудничи и на сп. „Ученическа мисъл”. Завършва гимназия през 1922 година в Чирпан. Същата година става студент в медицинския факултет на Софийския университет. Сменя скоро специалността си и се записва да учи естествени науки. Малко след това отново променя интересите си и избира философията. Завършва през 1930 година педагогика и философия. По време на студентството си организира стачка. След нея за кратко се укрива.
В списанието на Георги Бакалов „Нов път” Фурнаджиев заедно с Каралийчев и Разцветников създава най-добрите творби на септемврийската литература. Стиховете, публикувани в „Нов път”, той издава в първата си стихосбирка- „Пролетен вятър”(1925). Тогава написва и прочутата си поема – „Сватба”. Същата година прекратява сътрудничеството си в „Нов път” и започва да публикува в сп. „Златорог”. През 1928 година отпечатва втората си стихосбирка – „Дъга”.
След дипломирането си започва работа като учител в Трета мъжка гимназия в София, а след това работи в Министерството на народната просвета. През 1933 година заминава за Цариград, където преподава в българско училище. Тогава излиза сборникът му с детски приказки „Златни клонки”. Остава в града до 1938 година. След завръщането си в България и става учител в Пазарджик. Няколко години по-късно става преподавател във Втора девическа гимназия в София.
Промените, настъпили в България след 9 септември 1944 година, са сбъдната мечта за Фурнаджиев. Ентусиазиран, той започва работа в Министерството на пропагандата. От 1945 г. до 1949 г. е главен редактор на в. „Литературен фронт”, а после отново главен редактор и завеждащ отдел „Поезия” в реномираното издателство „Български писател”. В началото на 60-те години е редактор на сп. „Септември”. На тази длъжност се пенсионира през 1963 година.
През 50-те и 60-те години отпечатва пет стихосбирки – „Велики дни”, „По пътищата ти вървях”, „Избрани стихотворения”, „Слънце над планините” и „Най-трудното”. Освен тях публикува и три детски стихосбирки – „Свободна родина”, „Смели пионери” и „Лагерна вечер”. Прави опити и в друг жанр-пътеписа. През 1952 година излиза първата му пътеписна творба – „Между приятели”, а три години по-късно и втората – „Пътуване до Чили”.
Фурнаджиев пресъздава в стиховете си кървавите събития от 1923 година. Той е един от най-добрите преводачи на поезия от руски език.
Поетът умира в София на 26 януари 1968 година.