На 26 май 1885 година в Стара Загора е роден Николай Попиванов (Лилиев).

От дете остава кръгъл сирак. През 1903 година завършва Търговската гимназия в Свищов. Преди да стане студент, работи в земеделската банка в родния си град. През 1905 година помества в сп. “Българан” първите си стихотворения. Именно там за първи път се подписва с псевдонима – Лилиев, даден му от литературния критик Георги Бакалов, в сп. “Съвременник”.    Същата година  отпътува за Лозана, където слуша лекции по литература. Връща се в България след две години и започва работа като чиновник в Долна баня. Там се запознава с Димчо Дебелянов и двамата поети бързо се сприятеляват. През 1909 година Министерството на търговията обявява стипендия, която Лилиев печели. Заминава за Париж, където получава висше търговско образование. След дипломирането си преподава в Пловдивската търговска гимназия и Търговската гимназия в Свищов. Взема участие в Първата световна война. През 1918 година излиза първата книга на поета – “Птици в нощта”. Тя се изчерпва бързо и още същата година е пуснато второ издание, в което са включени още шест стихотворения. През 1921 година Лилиев отпътува за Виена и Мюнхен заедно с големия български библиограф Никола Михов. В библиотеките на двата града двамата събират информация за развитието на българския стопански живот през вековете и съставят богата библиография по темата. Повечето от стихотворенията, влизащи във втората стихосбирка на поета – “Лунни петна”, са писани в чужбина. През 1924 година Лилиев е назначен за драматург на Народния театър, където с двегодишно прекъсване работи до смъртта си. През 1932 година  издава третата си книга – “Стихотворения”. Тази книга е антология на неговото творчество до момента. “Стихотворения” се състои от 6 части – “Песни”, “Птици в нощта”, “Химни”, “Лунни петна”, “Венци” и  “Поеми”. През 1934 година поетът публикува в сп. “Златорог” цикъла си “При морето”, след което спира да печата свои стихове. Лилиев превежда чуждестранни автори, пише статии за големите европейски писатели – Виктор Юго, Лев Толстой, Николай Гогол, Хенрик Ибсен и др. Публикува анализи за спецификата на стиха в поезията на Смирненски и Вапцаров. Описва новите течения в драматургията. Изследва сценичното слово. Превежда класически творби на Шекспир – “Сън в лятна нощ”, “Ромео и Жулиета”, ”Крал Лир”, немските поети Хайнрих Хайне и Йохан Гьоте, творби на Пушкин и Толстой и още десетки автори. Качеството на преводите му е отражение на неговата ерудираност. През 1945 година е избран за академик и за член на Научния съвет на Института за литература при БАН.

Поетът умира в София на 6 октомври 1960 година.

Книгите на Николай Лилиев можете да ползвате в Библиотека „Зора”

По материали от: „Биографии на български писатели”