На 11 юли 1864 година в с. Николаевка, Варненско, е роден Петър  Дънов, наричан от последователите си Учителя и Беинса Дуно.

Дънов е  български богослов, философ и основател на религиозно-философското учение „Дъновизъм“, което се самоопределя като „езотерично християнство“ и окултизъм. Син е на свещеник. Завършва гимназия във Варна.  От 1888 г. до 1893 г. следва богословие и медицина в Америка. През 1895 година се завръща в България  и започва да се занимава с френологични изследвания, после се отдава на чисто духовна работа – проповед и живот в съгласие със своите схващания. През 1918 година основава Бялото братство. Представя се за един от мировите учители, които се появяват на всеки 2000 години, за да обновят света чрез учението си. Дънов има хиляди последователи, които се наричат ученици на „Всемирното бяло братство“.

Учителят Петър Дънов е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура. Основните теми на неговите лекции са: мястото и ролята на човека във Вселената, природата и обществото; духовното разбиране за култура, етика, психология, медицина, музика и др.

Преподава упражнения за дишане, медитация и концентрация. Създава Паневритмията, която днес се играе в България, САЩ, Канада, Франция, Русия, Конго, Австралия и други страни по света.

След 1989 година БНТ излъчи над 15 документални филма за Учителя и Школата му,  два от които са: „Духовните водачи на България“ и „100-те най-влиятелни личности в българската история“

Петър Дънов умира на 27 декември 1944 година в София.

„Цял свят се прекланя пред мене, а аз се прекланям пред Учителя Петър Дънов от България.“  – Алберт Айнщайн

Учителят в Сливен:

„Първото летуване на планината с братството беше през 1920 година в Стара планина; опънаха се палатки на Сините камъни, присъстваха предимно братя и сестри от гр. Сливен.“ – Боян Боев, „Акордиране на човешката душа“ , том 1, стр.37

„Мусалла е голяма електическа батерия, а Сините камъни в Сливенския балкан са магнетични“ – Боян Боев, „Акордиране на човешката душа“, том 2, стр.210

„Учителят каза, че има едно магнетично течение, което иде от Хималаите и минава през областта на Велико Търново. От Търново се спущат няколко клона магнетични течениа в разни посоки. Един клон отива към Сините камъни при Сливен, от там продължава към Айтоските върхове и по-нататък. Друг клон отива към Света гора и т.н.“ – Боян Боев, писмо от 10.11.1950 г.

Известни сливенци, свързани с учението на Петър Дънов:

Д-р Георги Миркович /1825-1905/- един от първите трима ученици  на Учителя. Като способен младеж е изпратен в Киев да учи, после отива в Цариград, където се записва във френско училище. Студент е по медицина в гр. Монпелие, Франция. Връщайки се в родината се установява в Сливен, но за малко, после обикаля много градове и участва активно в борбата на Българския народ за църковна и политическа свобота.

Димитър Добрев /1874-1966/- определен от Учителя за ръководител на Сливенското братство около 1910 година.

Мария Казакова /1852-1908/- първата ученичка на Учителя.

Михаил Райнов /1859-1950/- хоров диригент, създал едни от първите смесени /мъже-жени/ хорове в България.

Иван Кавалджиев /1894-1960/- ръководител на Сливенското братство 1943 г. – 1960 г.

Богата сбирка от книги  от и за Петър Дънов можете да ползвате в Библиотека „Зора“.

Повече информация тук: http://www.bratstvoto.net