„Ние сами градим своя живот, според мислите и желанията, които имаме, дълбоко скрити в душата си.“ – Петър Дънов

„Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото Учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно – в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари.”

Богослов и лекар, изградил върху основата на християнството свое учение, Учителят Петър Дънов е сред най-ярките личности в българската история и духовна култура.

Роден е на 11 юли 1864 година в с. Николаевка, Варненско. Син на първия български свещеник във Варна, той също следва богословие. Става доктор на медицинските и теологическите науки и близо петдесет години проповядва физическо, духовно и морално усъвършенстване, установяване на нови  контакти с природата и Бога. Целият му живот е в пълно съгласие със схващанията му. Под духовното име Беинса Дуно, основава Бялото братство. Започва с трима ученици и стига до хиляди съмишленици и последователи не само в България, но и в Европа и Америка. Преподава упражнения за дишане, медитация и концентрация. Създава Паневритмията, която днес се играе почти по целия свят. Седемте хиляди беседи, заедно с книгите, музикалните творби и цялостната всекидневна дейност на д-р Дънов  очертават едно пълнокръвно духовно движение.

„Търсете необикновеното в живота” – казва Учителят. „Искам да оставя у вас мисълта да бъдете винаги свободни по ум, сърце и душа.”

ПЕТЪР ДЪНОВ И СЛИВЕН

През 1899 г. сливенецът д-р Миркович, виден възрожденски просветител, борец за черковна независимост и милосърден лечител на страдащите, е един от тримата ученици, поканени лично от  Дънов на Първия събор на духовната верига. По това време Миркович  е вече на 74 години, но навлиза в един нов свят –  пътя на ученика. В завещанието си посочва винаги да се иска съвета на неговия Духовен Учител Петър Дънов. 

„Учениците? Това са завършени личности, които отдавна кореспондират помежду си, отдавна сверяват часовници, отдавна чакат искрата под струпаните от тях духовни съчки. Че това е така подсказва едно писмо от друга ярка фигура между тях – Мария Казакова.

Още преди да се поставят основите на Бялото Братство, тя споделя с един от кореспондентите си окултисти, че в лицето на Дънов вижда духовен учител на българите и от там – на цялото човечество. Може би не той ги събира, казвам, а те го припознават.” (Ат. Славов)

Само за няколко години сливенските последователи на духовното учение са вече десетки. Сред тях са Димитър Добрев – първи ръководител на Братството в града, хоровият диригент Михаил Райнов, музикантът Иван Кавалджиев и др.

Учителят счита, че Сините камъни над Сливен са специално енергийно място. За това свидетелства в архивите си Боян Боев – един от най-приближените ученици на Дънов. Добър стенограф, той неотлъчно е до Учителя и записва всички негови мисли и изказвания в провежданите разговори:

„Мусалла е голяма електрическа батерия, а Сините камъни в Сливенския балкан са магнетични.“

„Учителят каза, че има едно магнетично течение, което иде от Хималаите и минава през областта на Велико Търново. От Търново се спущат няколко клона магнетични течения в разни посоки. Един клон отива към Сините камъни при Сливен, от там продължава към Айтоските върхове и по-нататък. Друг клон отива към Света гора и т.н.“

По тази причина и „първото летуване на планина с Братството беше през 1920 г. в Стара планина; опнаха се  палатки на Сините камъни, присъстваха предимно братя и сестри от гр. Сливен.”

Необикновеният земен живот на Петър Дънов приключва на 27 декември 1944 година в София. Неговото слово обаче е живо. И заветите му дават надежда за изцеление и спасение на боледуващото човечество.

Богата сбирка  книги  от и за Учителя може да ползвате в Библиотека „Зора“.

Мария Маринова