На 26 септември 1879 година в гр. Елена е роден Петко Тодоров.

Още във втори клас написва очерк за живота на църковния деец Иларион Макариополски. Като ученик отпечатва стихотворения и разкази в ученическите вестници “Другар” и “Съвременна младеж”. Част от своите публикации помества в първата си книга “Драски” от 1894 година. На следващата година излиза и втората му книга – “Стихове на скучната лира”. И двете му ранни книги засягат социални проблеми.

Петко Тодоров е един от авторите на възвание срещу правителството и монарха и заради това е изправен пред съда. През 1899 година записва първата си “идилия”- “Певец”. В началото на XX в.  става една от най-значимите фигури в българския литературен живот, един от “златната четворка” на кръга “Мисъл”, в който влизат още д-р Кръстев, Пейо Яворов и Пенчо Славейков. В този период писателят създава драмите “Змейова сватба”, ”Невеста Боряна”, ”Страхил страшен хайдутин”. През 1908 година издава книгата “Идилии”. През март 1912 година писателят заминава на остров Капри, за да се лекува от туберкулоза. Умира в Швейцария на 14 февруари 1916 година. Тленните му останки са пренесени в България на 15 юни 1921 година, заедно с тези на Пенчо Славейков.

Книгите на Петко Тодоров можете да ползвате в Библиотека „Зора”.

По материали от: „Биографии на български писатели”