„Не чакайте Страшния съд. Той става всеки ден!“ – Албер Камю

На 7 ноември 1913 г. в тогавашната френска колония Алжир е роден един от най-ярките представители на екзистенциализма във Франция -Албер Камю.

Писател, драматург, философ и журналист, Камю участва активно в политическия живот на страната, използвайки силата на словото и големия си талант.

Докато живее в Алжир, учи в местни училища, разболява се от туберкулоза, но завършва Алжирския университет с диплом на лисансие по философия. Заминава за Франция, където през 1942 година се включва във френската съпротива срещу нацистката окупация по време на Втората световна война, сътрудничи на нелегалния печат. На 29-годишна възраст публикува първия си роман „Чужденецът“. Основната идея на творбата – абсурдът и безсмислието на човешкото съществуване, бележи цялото творчество на Камю.

На 34 години Камю публикува следващата си значима творба – „Чумата“. За разлика от други автори с леви убеждения като Жан-Пол Сартр, Камю вярва в необходимостта от морална, а не политическа революция за промяна на обществото.

„Всеки носи в себе си чумата – пише Камю – никой в света не е неуязвим по отношение на нея. И човек трябва да бъде непрестанно нащрек, за да не би в миг на разсеяност да дъхне в лицето на другия и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. Останалото – здраве, честност, морална чистота, ако щете, – е резултат от волята, която не бива никога да отпада.“

Последния си голям роман – „Падането“, Камю публикува на 42 години. Творбата показва деградацията на човешкото създание, разкъсвано от противоречието между индивидуалистичната си природа и принадлежността към общността.

Пиесите на Камю не са така популярни, както романите му.

През 1957 г. Албер Камю е удостоен с Нобелова награда за литература.

На 4 януари 1960 година Камю загива в автомобилна катастрофа, заедно с Мишел Галимар, син на парижкия издател Гастон Галимар. В чантата му е намерена черновата на романа „Първият човек“, който след редакцията на дъщерята на Камю Катрин излиза чак през 1994 година.

Сн. архив на БНР