„Не се интересувам толкова от политиката, колкото от справедливостта.“- Дарио Фо

„Трябва да се признае, че този път прекалихте: преди десетина години наградихте негър, после дадохте Нобела на евреин, а сега направо на странстващ шут! Ама какво става бе! Както казват неаполитанците, светът да не е пощурял… А после се чудим, че умни хора се държат като безумни“.  Това казва в речта си през 1997 година Дарио Фо след връчването на Нобеловата награда за литература и се обръща към Шведската академия, като отбелязва, че тя трябва да получи най-високото признание заради смелостта да присъди отличието на „един странстващ шут“.

На 13 октомври 2016 година от този свят си отива Дарио Фо – един от най-известните драматурзи, театрални актьори и носител на Нобелова награда за литература за 1997 година. Роден е на 24 март 1926 година в северна Италия в Санджано (област Ломбардия). През 1940 година постъпва във факултета по сценография в Миланската академия „Брера“, но следването му е прекъснато от Втората световна война.

След войната Фо започва да учи архитектура в миланската Академия за изящни изкуства, където среща съпругата си – потомствената актриса Франка Раме. Това е жената, която открива всеобхватния му талат и винаги го подкрепя по пътя към славата. Двойката се превръща за италианския театър в онова, което са за киното Федерико Фелини и Джулиета Мазина.

Първите си пиеси бъдещият лауреат пише още в студентските си години, като използва методите на комедия дел арте.

Автор  е на повече от 70 пиеси, преведени на 30 езика и изпълнявани по целия свят. В сюжетите му преобладават убийства, корупция, организирана престъпност, расизъм, римокатолическа теология и войни. Пиесата „Мистър Буфо“, изпълнявана в Европа, Канада и Латинска Америка повече от 30 години, е много известен и оспорван спектакъл в следвоенния европейски театър, осъждан дори от Ватикана (по – конкретно от Кардинал Уго Полети) за най-богохулско шоу в историята на телевизията.

През 2010 година Дарио Фо става основен идеолог на движението „Петте звезди“, партия против статуквото, ръководена от Бепе Грило чиито членове често го наричат „Господаря“.

Една от най-добрите комедии на Фо, която се изпълнява в театрите по света, е „Случайната смърт на един анархист“. През 2003 година сатиричната му пиеса „Двуглава аномалия“ обира овациите с разменените мозъци на Путин и Берлускони и става хит в Италия.

Българската публика е добре запозната с творчеството на драматурга, защото негови пиеси са поставяни многократно на наша сцена. Сред най-големите му ценители  е режисьорът Андрей Аврамов. Публиката у нас е гледала комедиите „Архангелите не играят флипер“, „Изабела, трите кралици и глупака“, „Марихуаната на мама е най-добра”, „Няма да платим”, „Не всеки крадец е мошеник“ и др.