„Не можеш да научиш никого на нищо, а можеш само да му помогнеш да го открие за себе си.” – Галилео Галилей

На 15 февруари 1564 година в Пиза /Италия/ е роден физикът и астроном Галилео Галилей.

Като юноша посещава йезуитско манастирско училище, но на 15 години, вече  послушник, го напуска по настояване на баща си. През 1581 година постъпва в университета в Пиза с намерение да следва медицина, но не му харесва. Спечелва си репутация на човек, който обича да спори. Скоро след това пренасочва интереса си  към математиката, напуска университета без да се дипломира и се връща във Флоренция като учител. След смъртта на баща си се мести в Падуа, където продължава да работи като преподавател и наред с други неща изобретява военен компас.

Най-значителен сред ранните му трудове е „Движението“, посветен на динамиката на движението. В него Галилей набляга на слабите места във физиката на Аристотел и наблюденията му за движението на телата. Галилей разбира тези наблюдения и сам прави опити с търкалящо се по масата топче, което оставя да падне. Така открива един основен закон: телата, хвърлени под ъгъл спрямо хоризонта, описват парабола при падането си. Силно повлиян от Архимед, Галилей  обобщава откритието си  в проста математическа формула.

Според фундаменталната теория за движение на Аристотел, ако две тела падат  от една и съща височина, по-тежкото от двете ще падне по-бързо. Ето защо един ден през 1589 година  Галилей, решава да докаже, че твърдението на Аристотел е погрешно. С помощта на своите двама асистенти той вдига две гюлета, едното от които е два пъти  по-тежко от другото на върха на кулата в Пиза  и ги пуска надолу едновременно. Двете гюлета падат на повърхността по едно и също време. Така Галилей доказва на своите колеги и приятели, стоящи в подножието на кулата, че неговото твърдение е вярно, докато това на Аристотел е погрешно.

Изобретяването на телескопа през 1609 година бележи началото на нов етап в научните занимания на Галилей. Той конструира свой собствен модел, през който наблюдаваните обекти се виждат хиляда пъти по-големи, отколкото с просто око и го насочва към Луната. Според античната наука за Космоса, небесните тела са идеално гладки, но Галилей установява, че Луната е с грапава повърхност.  Той е и първият, който забелязва четирите спътника на Юпитер. При наблюдението си на нощното небе открива, че Млечния път представлява струпване на звезди. Това небе е съвсем различно от древната Птоломеева представа за него.

Съчинението му „Звезден вестник“ (1610г.) се превръща в сензация и успехът тласка Галилей по пътя на по-нататъшни открития, но и до сблъсък с католическата църква. През 1612 година публикува книгата си „Беседи за Плаващите тела“, която полага основите на хидростатиката, а следващата година излиза поредица от негови писма, в които споделя наблюденията си върху слънчевите петна. В тях той недвусмислено одобрява теорията на Коперник и формулира за пръв път закона за инерцията. Междувременно вече си е навлякъл гнева на църквата и получава предупреждение да не преподава Коперниковата хелиоцентрична система, забранена официално с указ. След написването на своя труд „Диалог за двете главни системи на света“, който има огромен успех, Галилей е предаден на Инквизицията, а книгата е забранена. Присъдата на църквата, униженията и мъченията не успяват да го прекършат, което показва силата на характера му. Написва съчинението „Беседи за две нови научни области“, като се връща към опитите свързани с движението на падащите тела и снарядите. През 1637 година прави своето последно научно откритие: колебанията в движението на Луната. Малко по-късно Галилей загубва зрението си, вероятно поради перде на очите и умира на 9 януари 1642 година.

Три века  и половина по-късно папа Йоан-Павел II, признава от името на католическата църква несправедливото отношение към Галилей.