На 11 юни през 1925 г., в южняшко семейство от щата Вирджиния, е роден УИЛЯМ СТАЙРЪН – често наричан писател на Юга, многостранен творец и автор на романи и мемоари. Неговите герои са достойни хора, отстояващи доброто и човешките ценности в един свят на насилие. Учи в Университета Дюк, който прекъсва, за да се запише в армията като морски пехотинец и участник във Втората световна война. След това завършва с бакалавърска степен по английска филология (1947). Започва работа като редактор в Ню Йорк, но много скоро напуска и се отдава на писателска кариера, насърчен от баща си. През 1952 г. издава първия си роман „ Лежейки в тъмнината”, за който получава признанието на критиката и награда на Американската академия в Рим. Една година по-късно публикува следващия си роман „Дългият поход” – плод на преживяванията му в армията по време на Корейския конфликт (1951), преведен на български от Димитри Иванов и издаден през 1981 г. Римската награда му дава възможност да прекара две години в Европа, където среща през 1953 г. съпругата си, с която имат три дъщери. В Европа създава и третия си роман „Изгорете тази къща“ (1960). У нас е позната и друга негова книга, много успешна, наградена с „Пулицър” (1968), а именно „Самопризнанията на Нат Търнър“ в превод на Кръстан Дянков.  През 1979 г. е издава „Изборът на Софи“, донесъл му също успех  и много скоро екранизиран. За ролята на Софи актрисата Мерил Стрийп получава „Оскар” за най-добра актриса. В следващите години до смъртта си през 2006 г. У. Стайрън  създава още разкази и автобиографични книги.

 

Августина Савова