Несломимият дух на откривателството – Херман Шкорпил

„Българските чехи”, както ги наричаме днес с признателност и благодарност, се нареждат сред строителите на съвременна България.

Веднага след Освобождението, те – предприемчиви специалисти и хора на духа, пристигат в земите ни, за да помогнат със своя апостолски труд за възраждането на страната.  Тези хора внасят европейски дух и стил в младата ни държава. Усърдно полагат основите на културното и политическо й възстановяване по модерен западноевропейски модел. Високообразовани и квалифицирани, те се отзовават със своите труд , интелект и доказан професионализъм. Имат различни професии: инженери, архитекти, юристи, строители, занаятчии, полиграфи, пивовари; но и видни интелектуалци – историци, художници, музиканти, между които Константин Иречек, братя Шкорпил, Ян (Иван) Мърквичка, Ярослав Вешин, Антон Новак, Иван Цибулка, Йосиф Цобел и др.

В тази плеяда ярко блести името на Херменгилд (Херменегилд, Херман, Хермин) Шкорпил – големият приятел на България и Сливен.

Пристигнал в страната ни през 1879 г. от славянска солидарност, той свързва с нея целия си живот и пожелава да остане в нашите земи завинаги. Дори и в смъртта си.

Завършил естествена история в Лайпциг, изключително подготвен археолог, музеен деец, геолог, ботаник, архитект и библиотекар, Херман Шкорпил, заедно с братята си Карел и Владимир, е сред създателите на археологическата наука и музейното дело в България.

Започва работа като преподавател в Пловдив (1880 г.), а още от следващата 1881, учителства цели пет години и в Сливенската мъжка гимназия. Преподава естествена история. Създава естествения кабинет със зоологическа, минералогична и нумизматична  сбирка (160 римски, византийски, турски, китайски и др. монети), както и  малка ботаническа градина в двора на училището. Работи всеотдайно и вдъхновено, с желанието да предаде на учениците  любовта си към природата и интереса към опознаване на огромните й богатства. Обикаля със своите питомци околностите на града – Абланово, Сините камъни, Бармук баир, и събира с тях насекоми и растения за хербарии, различни минерали. Шестокласниците в гимназията учат по неговата „Отечествена география”.  Именно той поставя началото на изучаване на природните дадености на Сливен, описани в книгите „Изкопаеми богатства на България”, Сливен, 1882 г. и „Природни богатства в целокупна България”, Пловдив, 1884 г. Виж пълния текст  -> Тук  

През 1882 г., в първия годишен отчет на Областната реална гимназия в Сливен за 1881-1882 г., публикува „Геологическа карта на Южна България“, а във втория (1882-1883 г.) – „Едновремешно море в околностите на Сливен“ и „Списък от 133 научни и простобългарски наименования на растения“. Виж пълния текст -> Тук

Дава безценни сведения за историческото минало на града ни в своя труд „Спомен на Сливен и манастирите му”, Сливен, 1886. Виж пълния текст -> Тук

Изследва водите на реките Марица и Тунджа („Някои бележки за пловдивските води”, Сливен, 1881), взема проби за наличие на органични вещества и обяснява възникването на епидемии. Описва подробно пещерите Змееви дупки. Блатата при Сливен нарича „злото на цялата страна, понеже страдае почти сичкото население от дълготрайна треска, особено в лятно време” и препоръчва тяхното пресушаване. Проучва и описва почвите край Сливен , защото „не е от малко значение за нашия земеделец да се научи да познава камъните, защото тъй да умее да се ползва по-добре от нивята си…”

Херман Шкорпил създава първата музейна сбирка в Сливенската гимназия през 1883 г. и Русенския естественоисторически музей през 1901. Същата година с брат си Карел основават и Варненския археологически музей.

Братя Шкорпил обхождат България надлъж и шир и описват съвършено точно намерените от тях старини – прабългарски и средновековни християнски паметници, тракийски могили и др. Те стават откриватели на Плиска, техни са и първите планове на старите столици Велики Преслав и Търново. Документират релефа на Мадарския конник, проучват и популяризират Римските терми. Тяхно откритие са и някогашните обществени бани на древния град Одесос – най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България, а и на Балканите.

Един огромен и впечатляващ научноизследователски, откривателски, многопосочен, широкообхватен и неуморен труд, извършван с посветеност, отдаденост и плам. Труд, който буди възхищение и преклонение.

Земният път на Херман  Шкорпил завършва във Варна на 25 юни 1923 година.  Погребан е край развалините на раннохристиянската базилика в местността  Джанавара край града, която сам оценява като най-значимото свое откритие.

Мария Маринова, 2019 г.