На 24 август 1899 година  е роден писателят Хорхе Луис Борхес – един от най-известните латиноамерикански писатели на ХХ век.

Роден е в Аржентина в заможно семейство с английска кръв. Получава образованието си в Буенос Айрес, а след това  учи няколко години в Швейцария. През тези години чете много книги на испански, френски, немски, латински и английски. В началото на 20-те години живее в Испания, където се сближава с група испански творци, нарекли се „ултраисти“. След като се завръща в Буенос Айрес през 1921 година става един от водачите на местното авангардистко движение и публикува няколко стихосбирки, повлияни от „ултраизма“, сред които „Страст по Буенос Айрес“.

През 30-те години изоставя поезията и пише разкази. Първата му  значима прозаична книга е „Всеобща история на безчестието“, която публикува през 1935 година. Това е сборник „биографии“ на престъпници и убийци, някои от които реални, други измислени.  Тази смесица от реалност и фикция става основа за творчеството на Борхес. Най-известните си разкази публикува през 40-те години. Два от най-прочутите му сборника „Алефът“ и „Измислици“ съдържат истории за една безкрайна библиотека и безкрайно малко място в пространството от което може да се види цялата вселена.

Постепенно с годините писателят ослепява. През 60-те години се връща към поезията, но вече окончателно е скъсал с авангардизма. Смята се, че симпатиите на Борхес към Пиночет му препречват пътя за Нобелова награда.

Умира на 14 юни 1986 година в Женева.