Неизвестен автопортрет на Гео Милев

 

През 20-те години на 20 век списание „Везни“ и стихосбирките на Гео Милев са извънредно популярни сред младежите от Сливен. Списаниeто се е следило с подчертан интерес от неговите читатели. То издига нови кумири, отстоява нови територии в името на европеизирането на българската култура. Младите хора го приемат възторжено, докато традиционалистите имат своите резерви заради невижданата му екстравагантност. Своеобразен отглас за популярността на Гео Милев сред младите е памфлетът „На Гео – блян бленуват очилата…“ Той се съхранява в Сливенския държавен архив – фонд „Мишо Тодоров“ –“ Дневник – разговори насаме“[1] Този памфлет е дело на сливенските „кводаисти „[2] според определението на Георги Арнаудов- ученици от Сливенската мъжка гимназия . Негов отговорен редактор е Иван Бунарджиев, пом. редактор – Н. Фурнаджиев и сътрудници: Петър Драгоев, Стефан Султанов, Русчо Симеонов, Христо Стратев и др. Същите тези младежи по-късно, през 1922 г., ще поканят Гео Милев за изнасянето на две сказки в Сливен – „Футуризъм, кубизъм, експресионизъм“ и „Символизмът в изкуството.“[3] Те се посрещат с голям интерес от сливенската общественост. На учащите е била наложена забрана да посетят лекциите поради крайно модернистичните и декадентски разбирания, на които е носител лекторът. „Ние следяхме с жив интерес литературния живот в страната, силно ни привличаше сп. „Везни“- рупор на модернизма в България“/ Деян Парпулов/ [4]

Списание „Везни“ и стихосбирката „Жестокият пръстен“са разпространявани в Сливен от книжаря Марко Иванов. Списанието е имало 20 абоната и допълнителна свободна продажба.[5]

В старата читалищна библиотека „Зора“ се съхранява един единствен екземпляр от първата стихосбирка на Гео Милев „Жестокият пръстен“. Изданието е луксозно и е един от редките примери за полиграфско оформление. Към първата си стихосбирка Гео Милев е подходил с голямо вълнение и високи изисквания. „Моите стихове искам да бъдат издадени най-разкошно,тоест на хубава холандска хартия /кремава/ 51/65, сгъната на 16 страници, с две бои текста. Ще струва за набор и печат за две коли 1616 +1376 лева за хартия /2000 листа/ =на 4792 лева всичко, без корици и без една рисунка цветна, която смятам да сложа в два цвята – заглавието в зелено, а текста в черно“.[6]

Стихосбирката е отпечатана върху зърнеста холандска хартия марка „Енгър“ , за което свидетелстват водните знаци:

V

VGZ

Z

INGRES

Илюстрацията е отпечатана върху по – тънка хартия в три локални цвята: оранж, зелено и черно – “ Всичко в тази книга е символично…….. На земята черният тържествуващ демон е Войната, а в краката му повалената жена е Мирът…“[7]

 

Стихосбирката е записана в главната инвентарна книга под № 941. В графите – произход е отбелязано – откупена. Година на постъпление 1925. Цена 10 лева. Подвързия – 18 лева. Общо 28 лева.

Показателно, че книгата е влязла в библиотечния фонд в годината на неговата гибел. Тя е откупена с цена под обявената върху задната корица на изданието – 15 лева. За съжаление липсват отчетни документи от този период в читалищния архив. Естествено е да си зададем въпроса на кого дължим това постъпление. Попълването на библиотечния фонд е делигирано право от Устава на читалището на Експертен съвет. В него са влизали изявени общественици и учители от местната гимназия. По това време председател на читалището е просветният деятел Илия Гудев – библиотекар Иван Маслинков.

Вниманието ми към тази стихосбирка бе привлечено от една рисунка с креда върху задната титулна страница – портрет на Гео Милев – глава, изобразен в анфас до шията. Рисунката има характер на бърза наброска и носи портретните черти на Гео Милев – кичур черна коса се спуска над липсващото дясно око. Изградена е с експресивни изразни средства – линиално. Характерно удебеляване на линията на места в областта на скулата и челюстта отдясно, дискретно маркиране на устните и тънките телени очила. Изразът на лицето е концентриран, погледът на единственото око е отправен към зрителя. Долу – ляво, положени енергично инициали – Г М.Този подпис на Гео Милев се среща в някои запазени негови писма да баща му Мильо Касабов.

Кредата е рядко срещан материал в графичното наследство на Гео Милев. Това би породило вероятни съмнения върху авторството на рисунката. При внимателно изследване на особеностите върху този екземпляр откриваме важни свидетелства.

Следи от материала креда срещаме отчетливо под последното стихотворение от стихосбирката „Лоенгринъ“ – двете немски думи „Еnde“ “ Sehlus“. Същия този материал откриваме полуизтрит в комбинация с молив върху соларните знаци от илюстрацията. Макар и трудно разчитаме следните думи: горе – „небесно“, във втория „сияние“, а върху третия трудно разчита –ща се немска дума“ musiс“.

Един предстоящ графоложки анализ би дал категоричен отговор относно авторството на рисунката и бележките. Наличието на рисунката и бележките върху илюстрацията дават основание да заключим, че този екземпляр е пробен, който по някаква неясна причина се е озовал на сливенския книжовен пазар. Защо авторът е бил изкушен да остави образа си върху вътрешната страна на титула трудно може да бъде даден отговор. Задълбочавайки се върху проблематиката, която поставя този екземпляр, направих съпоставки с други екземпляри – дигитални изображения от стихосбирките, съхранявани в Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Универсална библиотека „Ив. Вазов“- Пловдив и оригинален частен екземпляр . Според някои изследователи илюстрацията от изданието „Жестокият пръстен“ от 1920 г. е цветна литография. Това е вероятната година и на портрета на Гео Милев.

При внимателен поглед върху оригиналното издание констатираме, че тя е цветна гравюра на дърво. Това отчетливо личи върху екземпляра от Библиотека „Зора“, на който черният цвят от илюстрацията не е достатъчно уплътнен. Други изследователи приписват авторството на илюстрацията на Гео Милев. Те са били подведени от самия Г. Милев, който в писмата си до баща си, споменава за своя рисунка, но върху частния екземпляр отчетливо личат отпечатаните в зелено инициали Н.Р. Най- вероятно гравюрата е била реализирана по рисунка на Гео Милев и приведена за печат от неговия сътрудник Николай Райнов.

Целта на моето изложение е да обърна внимание на специализираната общност върху екземпляра от Библиотека „Зора“, чиито гореизложени констатации правят екземпляра уникален.

Копие на книгата в дигитална библиотека може да видите -> ТУК

 

Светослав Милев

Бележки

  1. Мишо Тодоров. Дневник – разговори насаме.- В: Държавен архив – Сливен. Фонд 409, а.е. 1-5
  2. Георги Арнаудов, Глачковска М. В: Сливенски периодичен печат 1871 – 1944 г., 2005 г.
  3. Камен Васевски. Гео Милев в Сливен.- В: в. „Сливенско дело“, бр.6, 16.І.75г.
  4. Деян Парпулов. Гео Милев в Сливен. – В: в. „Сливенско дело“бр.7 от 16.І.67г.
  5. Тетрадки за абонатите на списание „Везни“.- В:ДБМК – БИА, фонд 26 а.е. 30.
  6. Писмо от Гео Милев до Мильо Касабов, 30. 05. 1920г. БАН, ЛА, т.2.
  7. Мильо Касабов. Гео Милев. Живот и творчество. БАН, ЛА, т. 2.