Незабравимият хуморист Чудомир

Димитър Христов Чорбаджийски, по-известен с псевдонима си Чудомир, е роден на 25 март 1890 г. в с. Турия, Хасковско. До 1906 г. учи в Старозагорската гимназия, а през 1913 г. завършва Държавното художествено училище в София. Участва в Балканската и Първата световна войни. От 1920 до 1933 г. е гимназиален учител в Казанлък. В периода 1929-1930 г. специализира рисуване в Париж. След 1933 г. е на свободна писателска практика. До смъртта си е председател на читалище „Искра“ и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Народен представител е през 1959 г.

Започва да публикува карикатури и римувани стихове през 1907 г. във в. „Балканска трибуна“. Сътрудничи с хумористични стихове, епиграми, разкази и фейлетони на редица списания. Хуморът в творчеството му продължава фолклорната традиция на Хитър Петър, линията на Вазовите „Чичовци“, на хумореските на М. Георгиев и Елин Пелин. Героите му са провинциални чудаци и зевзеци, дребни чиновници, еснафи, селяни, които с хаплив език бранят своята свобода и индивидуалност. Чудомир сам илюстрира голяма част от разказите и фейлетоните си. Сред най-известните му произведения са „Не съм от тях“ /1935/, „Нашенци“ /1936/, „Аламинут“ /1938/, „Кой както я нареди“ /1940/ и др. Негови творби са преведени на румънски, руски, чешки и др. езици.

Литературният критик Драган Ничев пише: „Хуморът на Чудомир е дълбоко народностен по дух и форма. Той струи от най-чистите извори – там, дето бликат чудесните и неповторими български приказки, мъдрости, песни. Дълбокото познаване и преоткриване на народния смят позволи на белетриста да нарисува богатствата на народната душа, нравствената чистота на обикновените хора…

…Образът на провинциалната клюкарка – така майсторски пресъздаден от Чудомир – влезе като колоритна багра в нашата нова литература. Този образ не е само битово копие, а съдържа редица социални обобщения, разгледан е като плод на едно еснафско обкръжение, като плод на определено мислене и манталитет…

…Героите на Чудомир са навлезли дълбоко в съзнанието на българския читател. В тях живеят народната мъдрост, вроденото народно чувство за хумор, народната душевност и силата на народното слово. Чрез тези герои творецът разкрива едно от средствата за борба срещу тежките несгоди, срещу властниците; чрез тях той възпя народната мъдрост и трудолюбие. И тук може би се крие основната предпоставка, основната причина, която извисява тези герои като национално достояние и те не остаряват във времето“.

Чудомир умира на 26 декември 1967 г. в София.

Книгите му можете да намерите в библиотека „Зора“.

Сн. https://bnt.bg/