На 8 юни 1869 година американският изобретател И. Макгафи патентова първата в света прахосмукачка и я нарича «Whirlwind». Машината имала всмукващ вентилатор, който се задвижвал ръчно от ръчка на дръжката на устройството. Прахосмукачката била лека и компактна, но неудобна за експлоатация, заради необходимостта от едновременно задвижване на ръчката и плъзгане на устройството по пода.

Макгафи основал бостънската компания „American Carpet Cleaning Company“ и започнал да продава своите прахосмукачки по 25 долара всяка – немалка сума за онези времена. Повечето устройства на Макгафи били продадени в Чикаго и Бостън. Голяма част от тях изгоряла при Големия чикагски пожар. Само две прахосмукачки „Whirlwind“ оцелели до наши дни, а едната от тях се намира в компанията „Хувър“.

След Макгафи други изобретатели също започнали да произвеждат и продават механични прахосмукачки. В началото на 20 век компания „Хувър“ пуснала на пазара електрическа прахосмукачка с торба за боклук. Първият „Модел 0“ бил лек, направен от ламарина и дърво, струвал 60 долара и бил доста търсен от потребителите.

Популярността на прахосмукачките през 20-те и 30-те години на 20 век нараснала, защото домакините смятали, че устройствата не само почистват от прах, но и убиват микробите. Ето какво пише в списание „Electrician“ през 1926 година: „Универсалната идея за прахосмукачката е да е нещо повече от уред за почистване на помещенията. Домакините, използвайки прахосмукачка, въвеждат нов здравен стандарт за своето семейство“.

В течение на много години с прахосмукачки са разполагали само богатите, но след Втората световна война уредите се разпространили и сред средната класа.

Днес с прахосмукачка разполага всяко семейство. Този необходим уред за домашно почистване постоянно се усъвършенства. Какви ли не разновидности се предлагат на пазара – прахосмукачки-циклон, прахосмукачки с воден филтър и др., а напоследък и роботизирани устройства.

Снимка: http://pixabay.com