На 17 ноември 1827 година във Велико Търново е роден писателят и публицист Петко Рачов Славейков.

Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир. Независимо от това, усилено се самообразова с  четене в библиотеките на манастирите около Велико Търново. Голяма роля за образованието му изиграва и запознаването му с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски.

През 1843 година става учител в родния си град, но за написаното „Прославило се Търново със славни гръцки владици“ бива изгонен. След това учителства във Видин, Враца, Плевен, Берковица и други.

Развива важна културно-просветна дейност и до 1847 година събира 2263 песни, пословици и поговорки. От 1852 година последователно отпечатва първите си книги-„Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. Пише поемата „Бойка войвода“  под влияние на революционните събития около Кримската война (1853-1856) и много бунтовни песни.

Като учител в Търговище започва да печата български сатиричен вестник „Гайда“, който продължава да издава в Цариград. По същото време излизат и вестник „Македония“ (1866-1872), списание „Ружица“ (1871), сп. „Пчелица“ (1871), списание „Читалище“ (1872-1873), „Звънчатий глумчо“ (1872), вестник „Шутош“ (1873-1874), „Костурка“ (1874).

Славейков се утвърждава като най-известният български писател по това време в Цариград. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни).

Няколко месеца преди и след Освобождението до 7 февруари 1879 година, Славейков пребивава и в град Сливен. Респектът на сливенци към неговата народополезна дейност се запазва във времето. При пребиваването си в Сливен Славейков живее в имот на Сливенската митрополия, закупен по-късно от братя Стефанови, собственици на текстилна фабрика. Още при първото наименование на сливенските улици, тази на която е къщата, където той живее, е наименувана Петко Славейков.

 

След Освобождението на България в края на 1878 година, се урежда пренасянето на Цариградската печатница на П. Карапетров в Сливен. Това става по идея на Петко Славейков, който убеждава д-р Георги Миркович, д-р Добри Минков и д-р Начо Планински да оглавят сливенци, готови да отделят средства за тази цел. През януари 1879 година закупената техника е докарана в Сливен от словослагателя Иван Дочков. В това народополезно дело се включва и Градския съвет в Сливен още на заседанието си на 23 ноември 1878 година.

С прехвърлянето на печатницата, която наричат „Българско знаме“, се поставя началото на книгопечатането в Сливен, а на 10 февруари 1879 година излиза първият брой на вестник „Българско знаме“.

Печатното дело в града ни и е последвано от  създадените по-късно печатници – „Труд“ на Йордан Кънев, от която после се създава „Звезда“ на Игнат Попов и Павел Болашиков. Следват „Модерно изкуство“ на Стефан Димитров / наричан Модерния, баща на Радой Ралин/, „Надежда“ на Димитър Костов и „Балкан“ на Стоян Захариев.

През 1880 година Петко Славейков става министър на народното просвещение и председател на Народното събрание.

Петко Р. Славейков умира в София на 1 юли 1895 година.