
На 16 януари 1915 година първият български посланик в САЩ Стефан Панаретов открива българската легация във Вашингтон
- 14.01.2020
- 0
Дипломатът Стефан Панаретов открива на 16 януари 1915 г. първото българско дипломатическо представителство в Новия свят. Още през 1914 г. той става първият български пълномощен министър в САЩ (1914-1925 г., с кратко прекъсване), приет тържествено в Белия дом от американския президент Удроу Уилсън. На него Ст. Панаретов връчва акредитивните си писма, като декларира, че главната линия на политиката, която ще следва в българо-американските отношения, е “да се засилват приятелските връзки, съществуващи между България и САЩ”.
Бележки за 4 дек. 1917 г. от дневника на Стефан Панаретов
Стефан Панаретов е роден в Сливен на 4 октомври 1853 г. Завършва Робърт колеж в Цариград и остава като преподавател по български език в него. След Априлското въстание е изпратен в Англия от екзарх Антим I да запознае европейската общественост с извършените турски жестокости. Публикациите му във вестниците „Македония”, „Напредък” и „Зорница” извеждат наяве факти, които ужасяват Европа. Тези статии се четат от много чужденци, сред които Оскар Уайлд, Виктор Юго, Уилям Гладстон, Дженюариъс Макгахан. И тяхната реакция не закъснява. Активен участник е в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор, изнася лекции в редица американски университети и организации за българския национален въпрос. През 1880г. княз Александър I Батенберг го изпраща в Лондон с важна дипломатическа мисия да coндиpa отношението на английското правителство към съединението на Княжество България с Източна Румелия. През 1884 г. е приет като дописен, а по-късно и редовен член на Българското книжовно дружество, което прераства в БАН. През 1919 г. участва в българската делегация при подписване на Ньойския мирен договор, а през 1921 г. е делегат в Обществото на народите. От 1925 г. е постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет. Автор е на десетки статии и дописки в българския и чуждестранния печат, съставя българска граматика и подготвя повече от 40 години англо-български речник. Умира на 19 октомври 1931 г. във Вашингтон и оставя цялото си състояние, възлизащо на около 5 млн. лв., за подпомагане на българското просветно и културно развитие. Дарява на БАН всичките си пари и ценни книжа, вложени в български банкови институции. Предвижда средства за подпомагане на бедни учители, ученици и студенти, за попълване фонда на Народната библиотека.