На Куш-бунар по Преображение

На деня, наречен Преображение, на „Куш-бунар“ от незапомнени времена става нещо като лековит сбор. От Сливен, Котел, Ичера, Градец, Жеравна и пр. на това място се стичат хора.

В нашия край имаше (и пак си го има) едно поверие, че изворът запазва здравето, ако се окъпеш през нощта срещу него ден. Като турист всяка година на Преображение съм посещавал това място. Една година тук между посетителите видях двете сестри Тиневи, дошли тук за развлечение.Не помня добре дали се казваха Тиневи, но знач че голямата сестра беше учителка по пеене в Девическата гимназия.

Много от съборяните през целия ден отиваха до извора да пият вода и да си наплискат челото и очите. Поверието беше – да се окъпе човек за здраве, посред нощ … Към полунощ двете сестри се явиха при извора и помолиха мъжете да се отдалечат. Голямата сестра, учителката, бързо се съблече, влезе гола в студената вода, наплиска се с кристалната вода, а сестра й бързо я наметна с някаква дреха и двете се отдалечиха, за да се оправят по-спокойно.

Значи някои имат силна вяра в това къпане, в тоя извор, наречен Куш-бунар.

Куш-бунар по български значи ОРЛОВ КЛАДЕНЕЦ.

Из книгата на Русчо Симеонов „Течаха бистри вади и се виеха орли“.