„На всичко трябва да се гледа безпристрастно. Всеки може да сгреши, а ако започнеш прекалено дълго да мислиш за нещо, навярно вече грешиш.“ – Ярослав Хашек

На 30 април 1883 г. в Прага се ражда чешкият писател хуморист, сатирик и журналист –  Ярослав Хашек.

Бащиният му род е от Южна Бохемия – люлката  на Чешкото възраждане. Дядото, бунтар по душа, се бори безстрашно за свободата на родината, член е на местния парламент, както и на Австрийския райхстаг – първият избран парламент в Австрийската империя, премахнал окончателно феодалната система. Бащата, Йозеф Хашек, е учител по математика и банков служител, но е пристрастен към чашката. Заболява неизлечимо и слага край на живота си.

След неговата смърт, семейството преживява тежки дни в недоимък и несигурност. А малкият Ярослав страда от вроден сърдечен дефект и недоразвита щитовидна жлеза.  За да укрепне здравето на детето, то заживява на село при дядо си по майчина линия. Компания му прави по-малкият брат – Бохуслав. Заедно лудуват, играят на воля, четат романите на Карл Май и Жул Верн и изграждат силна братска връзка помежду си.

Буйната Хашекова кръв на дядото тече и във вените на младежа. В гимназиалните си години Ярослав участва в почти всички антигермански политически бунтове в Прага. Арестуват го. Принуден е да напусне училище. Започва да се обучава за помощник-фармацевт, но и това занимание не се оказва неговото. В  Чешко-славянската бизнес академия  опознава силата на хумористичната литература. Така идва решението да се посвети на словото. Заема се с писане и е много продуктивен. До началото на Първата световна война Хашек написва над 1000 разказа. Страстен любител на пътешествията и приключенията, обикаля заедно с брат си Австро-Унгария и Словакия, Бавария и Венеция, Южна Полша и стига до България. Впечатленията от страната ни описва във  фейлетон за пътуването от Никопол до Русе.

Запознанството му с Йозеф Лада – писател, график, живописец, илюстратор и карикатурист, прераства в приятелство и сътрудничество, чийто плод по-късно са оригиналните илюстрации в „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”.

В трудните години  на войната Ярослав е боец на фронта, санитар, свързочник. Заловен от руснаците, попада във военнопленнически лагер. Съдбата благосклонно го спасява от върлуващата там тифна епидемия.

Тогава решава да премине на страната на Антантата, присъединявайки се към Чехословашкия легион. Когато през 1916 г. медицинска комисия го обявява като негоден за военна служба, той отново „хваща перото”. Само две години по-късно е вече в Москва, където се свързва с болшевиките и е приет в Червената армия.

Бързо се издига до ръководител на Международния отдел на Пета армия на Източния фронт. Следват Самара, Уфа, Татарстан, Сибир… Тук, към многото езици, с които борави свободно – унгарски, немски, полски, сръбски, словашки и руски, прибавя  татарския и бурятския.

Завръща се в родината през 1920 г., с тайната мисия да основе комунистическо движение в новоформираната Чехословакия. Но „в тази отговорна задача се проваля, още преди да е започнал.”

Войната е разклатила сериозно здравето му, килограмите са над всяка норма. Той самият е в изолация, „недолюбван” от новата власт. Налага се да замине с любимата жена, Шулинка и да се лекува в малкото градче Липнице. Там се ражда романът „Приключенията на добрия войник Швейк” – шедьовърът, донесъл световна слава на автора си и станал най-превежданото произведение от чешки език.  

Започва да го пише сам, но бързо се влошава здравословно и е принуден да диктува на приятел от леглото си. Не успява да го завърши. Хашек е покосен  от сърдечен удар и умира на 3 януари 1923 г., ненавършил 40 години.

Ала остава безсмъртен. Благодарение на своя Швейк, чиято „гениална идиотщина е толкова добре обрисувана, че ражда нова дума в чешкия език – швейковщина, и цяла една популярна култура, съществуваща и до днес около този велик образ-чешит”.

„Литературен шедьовър. Класически сатиричен роман. Една от най-великите книги на XX век. Това са само малка част от суперлативите за „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”. Романът на Ярослав Хашек е не само най-добрият, писан някога на чешки език, но и налага изцяло нов образ в световната литература, чиято сила е толкова мощна и неувяхваща, че може да се мери само с тази на символи като Дон Кихот, Хамлет, Одисей, Фауст и Дориан Грей”. (Бисер Костадинов)

Мария Маринова