Началото на пишещите машини

На 23 юни 1868 американският изобретател Кристофър Шоулс и неговият партньор Карлос Идо патентоват пишещата машина. Техният модел е първият, при който скоростта на писане с машина надхвърля тази на писане на ръка. Сред нововъведенията на Шоулс е и клавиатурната подредба QWERTY, която се използва и днес при компютърните клавиатури. Името идва от първите шест клавиша, разположени на най-горния буквен ред.
Първата реална идея за създаване на пишеща машина патентова английският инженер и изобретател Хенри Мил. През 1829 година Британецът Уилям Остин Бърт пък патентова машина, която той нарича типограф, и която в Музея на науката в Лондон е определена като първата пишеща машина.
От практическо значение за развитието на производството на пишещи машини, обаче, е патентованата пишеща машина на Кристофър Шоулс.
Пет години по-късно американският оръжеен производител Ремингтън и синове започва производство на пишещи машини за масова употреба, а през 1878 година същата фирма патентова пишеща машина с използване на големи и малки букви.
Пишещата машина в България.
През 1967 година завод „Марица” в Пловдив произвежда първата българска пишеща машина и в продължение на повече от 20 години пуска на пазара десетки хиляди – повечето на кирилица, но и голям брой на латиница. Те, разбира се, са с клавиши в реда БДС и QWERTY.
Любопитно е, че днес, докато латиницата е почти еднаква на всички клавиатури, при кирилицата не е така. Руснаците имат друга подредба на кирилицата върху клавиатурата. Според наши специалисти българската е по-удобна. Те привеждат като доказателство факта, че на международни състезания по бързо писане българите винаги са превъзхождали руснаците.
Напоследък все повече хора, особено по-младите, които не познават пишещите машини, използват фонетичната кирилица, която си проби път покрай навлизането на компютрите.
През 2011 година в Индия, затваря врати последната в света фабрика за пишещи машини. По такъв начин заводът Godrej and Boyce, разположен в град Мумбай, се присъединява към предприятията, произвеждащи „изхвърлени зад борда устройства на цивилизацията“.
Днес тази придобивка на цивилизацията вече е предмет на колекционерски страсти.